Защо роботите никога няма да мислят

Компютрите не мислят. Роботът не мисли. Защо твърдя това?

Защото мисълта е като дъха – неуловима, трепкаща, непостоянна, неопределима величина, която може да бъде изразена по хиляди начини. При роботите изразяването не е плод на мислене, а на програмиране.

Мисленето се ражда от духовна дейност, от предсловесна искра, мисълта е несубстанция, няма нито словесен, нито цифров израз – тя бива „уловена“ от словесната способност на човека в мига, когато човек реши, волево, т.е. чрез друг вид духовна дейност, да я въсловеси. Но тя може да остане и като предмисъл, предчувство, предизразеност – като трепет на духа, неподвластен на формата! При робота това е напълно невъзможно, защото той не е жив, той няма дух, нито душа. Той е произведен от сътворена материя, той е готов продукт. Продукт, а не живот. Той не е дори той. Той е то. Роботът никога не може да бъде личност, защото няма душа.

Мечтателите за „изкуствен интелект“ мислят само в една-единствена категория: интелект. Тоест, форма на мисълта. Самата мисъл не е формата. Формата не е самата мисъл. Мисълта е като човека: тя има духовно естество и материално изражение.

Мечтателите за И.И. мислят за интелекта в калкулираща, алгоритмираща, математико-логическа последователност и насока. Те не могат да обхванат дори явлението интелект – онази способност на ума да посредничи между духа и формата! Изкуственият интелект не черпи от духа, както естественият. Той черпи от вложената програма, дори ако тя е „отворена“ и може да „се учи“, т.е. да трупа не опит, а данни. Опитът, за разлика от данните, няма граници на допустими тълкувания – той е разположен не между фиксирани от технологията граници, а в границите на постижимото (и дори на непостижимото) от живия човешки ум.

Приравняването на умствената дейност към обработка на данни е едно от унизителните упражнения на новите господари на епохата, белязана от тенденцията на разрушаване хуманитарните науки и изкуствата. Но това приравняване е тясно свързано с отказа от духовните науки и познанията, градени хилядолетия върху разнообразния духовен опит на човечеството. Тоест, върху фалшива предпоставка. Човешкият ум е релативизиран не към безкрая на Духа, а към крайната материя на мозъка. Ето защо роботите никога няма да могат да мислят, да чувствуват и изобщо – да извършват каквато и да било умствено-мисловно-духовна дейност, защото последната е, както писах вече, въплъщение на нематериалното във форма, ходене по невидимата граница между духовното и материалното, но източник на мисловността е именно духовното. Това е недостъпна „територия“ за всякакъв вид изкуствен интелект, защото Духът не се побира и в най-гениалния математически модел, защото в сравнение с Духа и най-съвършената матрица не е нищо повече от кварцово зрънце.