Обърнатата логика на „духа на врѣмето“
Защо ли въ смутни врѣмена хората по-малко четатъ възвишени книги, слушатъ облагородяваща музика и се стремятъ къмъ достойни занимания? Та точно тѣзи врѣмена най-ярко явяватъ нуждата отъ подобни занятия! Точно защото обществото е изпаднало въ безчувственость къмъ тѣхъ е възможна толкова мѫтилка! Точно защото въ такива врѣмена чистота, благородство и идеали липсватъ, човѣкъ би трѣбвало да ги цѣни тройно повече и да ги търси жадно! Нима сме толкова безсловесни (=алогични) и слѣпи, та не проумяваме и не виждаме? Затуй твърдя, че „живѣемъ въ такива врѣмена“ изобщо не е оправдание за самоотъждествяване съ „духа на врѣмето“ и отдаване на пороцитѣ на обществото: когато сме жадни – търсимъ вода, когато сме гладни – търсимъ храна, а ето сега ни липсватъ и чистота, и благородство, и възвишеность, но ние не ги търсимъ както водата и храната: колкото повече ги нѣма, толкова повече да жадуваме и да гладуваме за тѣхъ. И ако въ врѣмена на мръсотия, подлость, мракъ и невѣжество не търсимъ още по-жадно, още по-упорито, още по-гнѣвно дори чистотата, благородството, свѣтлината и просвѣтата – за това не можемъ да винимъ „врѣмената“, а единствено или душевния си мързелъ, или склонностьта си къмъ описанитѣ долни качества. Защото точно смутнитѣ и долни врѣмена сѫ зовъ за опомняне, завръщане и смѣлъ вътрѣшенъ бунтъ срѣщу всички отвратителни качества, съ които тѣ ни заливатъ и ни давятъ!
15 юлий 2020 г.
