Култътъ къмъ „различностьта“
„Какво прави… различни!“ – Констатацията на „различность“, свръхвниманието „различнитѣ“ да не бѫдатъ обектъ на „фобии“, дори своеобразниятъ култъ къмъ „различностьта“ лично за менъ поставятъ отново и отново на какво се противопоставя тази идея; защото въ повърхностни врѣмена утвържденията най-често сѫ издънки на отрицания. Въ този смисъль – на какво е отрицание „различностьта“?
Първо, на какво е производна думата „различность“? На „личность“, която пъкъ идва отъ „лице“. Прѣдставката „раз-“ отдѣля „различность“ отъ „личность“. Споредъ етимологичния рѣчникъ на акад. Ст. Младеновъ, това е прѣдставка за „дѣлене на части, дѣйствие или движение въ различни посоки, привождамъ въ друго състояние и подоб.“ Сравнява я съ „из-“ и „без-“. Думата „различность“ не е самокоренна. Тя е производна, чрѣзъ „раздѣляща/отдѣляща/смѣняща посоката“ прѣдставка. И макаръ смисълътъ ѝ да се е развилъ отвъдъ етимологичната ѝ детерминанта, „различностьта“ продължава да бѫде свързана съ парадигмата на „личность“ – различенъ е въ едно „сѣмейство“ съ: личенъ, безличенъ, отличенъ, приличенъ, заличенъ, самоличенъ, многоликъ, изобличенъ и т. н.
Различностьта е свързана съ личностьта.„Личность“ – това е нашата дума за „индивидъ“. Какъ така се е получило, че „личность=индивидъ“ се нуждае отъ „различность ≈ индивидуалность“? Какъ се е стигнало до парадокса въ съврѣменния ни езикъ индивидътъ да се нуждае отъ „раз-индивидность“, за да бѫде „раз-личенъ=индивидуаленъ=неповторимъ“?
Споредъ менъ, чрѣзъ несъзнателното отъждествяване между „различенъ“ и „нееднакъвъ/другъ“. „Другъ“ на старобългарски обаче означава „приятель, другаръ“. Другостьта е критерий за възможно приятелство. Тоестъ, безъ различие имаме само… безразличие.
„Различавам“ е българското съответствие на оригиналното значение на discriminate. Когато смѣташъ нѣкого за различенъ, ти всѫщность го „дискриминирашъ“ – различавашъ. Новъ парадоксъ – съврѣменната „култура“ изисква да не различавашъ различнитѣ.
И още единъ: „различностьта“ е начинъ на противопоставяне на скучната… „еднаквость“. Тя е „пъстрота“ спрѣмо „сивотата“. Това е психологическото обяснение на опититѣ за различность. Но докато различностьта е протежение на личностьта по естество, еднаквостьта е възможна само извънъ личностьта – лицето затова е лице, защото не е еднакво, иначе нѣмаше да го лепятъ по документитѣ за самоличность! Тоесть, личностьта не се нуждае отъ различность, за да притежава такава – тя вече е „самоличность“. Цѣлиятъ култъ към „недискриминируема индивидуалность“, т.е. „неразличима различность“ е едно доказателство за обезсмислянето, на което е подложенъ българскиятъ езикъ, човѣшкиятъ езикъ изобщо!
Впрочемъ, това печално се отнася за всички култове, които се развиватъ въ медийното, общественото, психосоциалното пространство днесь. Поредниятъ парадоксъ: култътъ къмъ различностьта създава идеални прѣдпоставки за еднаквость!