Пирамидата на висшитѣ инстанции
Въ „Професорътъ и безумецътъ“ отъ Саймънъ Уинчестъръ е споменатъ нѣкакъвъ мѫжь, осѫденъ за убийството на жена си и дѣцата си – когато го попитали защо е убилъ цѣлото си сѣмейство, той казалъ на слѣдователя буквално: „Не знамъ за какво ви разказвамъ всичко това, то не ви засѣга. Всѫщность, това изобщо не е работа и на сѫдията – това бѣ една чисто сѣмейна история.“
Краснорѣчиво е, че именно прѣстѫплението дава поводъ на „по-високата инстанция“, въ случая, държавното правосѫдие, да се намѣси въ вѫтрѣшнитѣ дѣла на сѣмейството, безъ това да се счита за нарушение на вѫтрѣшното право на суверенитетъ на послѣдното. Въ случая обаче прѣстѫплението е очевадно, а недоумѣнието на подсѫдимия – безумно. Ако обаче изведемъ нѣщата на „по-високо равнище“ – ако една държавна власть, подобно на този баща, убива майка си и дѣцата си, то явно е нужна намѣсата на още „по-висока инстанция“, т.е. международна. Така имаме налицѣ прецедентъ на правомѣрна намѣса въ вѫтрѣшнитѣ дѣла на една държава. Този прецедентъ прави възможни слѣдващи „постцеденти“. Именно прѣстъплението става стълбище за издигане бдителностьта на грижовната „по-висша инстанция“ за налични (а въ футуристиченъ вариантъ, и бѫдещи) прѣстъпления, които много удобно биха се скрили въ една „затворена срѣда“. По такъвъ начинъ, при доказанъ прѣвѣсъ на „вѫтрѣшнитѣ прѣстѫпления“, „затворената срѣда“ изгубва правото си на „затвореность“, суверенната – на суверенность. Но „прѣстѫплението“ може да се прѣ-кодифицира. Точно на такъвъ принципъ може да се „градира“ степеньта на „прѣстѫпность“ и възможностьта за легализация на намѣсата и отнемане на суверенитета и човѣшкитѣ права. Сѫщото може да се наблюдава и при една „пандемия“. Бихъ нарекълъ това „прецедентизация“: намиране на поводъ – едно много древно дѣйствие, извѣстно още отъ Езоповата басня за вълка и агнето. Отнемането на права може да стане безъ (огроменъ) скандалъ единствено подъ формата на „благотворение“. То е удобно за „филантропъ“ съ огромни срѣдства и интересъ отъ все по-концентриранъ „планъ“ за „добруването на човѣчеството“, но така, както го разбира именно „филантропътъ“.
Но нима не е вѣрно, че при неизправима отвѫтрѣ слабость въ едно човѣшко общество (сѣмейството е първата му „инстанция“) намѣсата на добронамѣрена и компетентна инстанция „свише“ е едниственото рѣшение?
Не можемъ да не се съгласимъ съ такова твърдение, но, отъ друга страна, неговата „абсолютизация“ може да се изгради единствено върху двѣ допускания: а) че повечето сѣмейства–общества–държави сѫ потенциални прѣстѫпници/разпространители на вирусъ (ако използваме по медиенъ образецъ случая, описанъ от Уинчестъръ, то „бащата“ е най-подозрителния такъвъ); и б) че „по-висшата институция“ (надсѣмейна организация, държавата, НПО, частенъ сѫдебенъ изпълнитель) сѫ добронамѣрени правосѫдници, високи компетентници и безкомпромисни законопослушници. Моделътъ не е така простъ, но по сѫщество се крѣпи именно върху такова едно противопоставяне. И точно тукъ „пирамидата“ се прѣобръща.
За да се оправдае едностранчиво такъвъ моделъ, трѣбва да се докажатъ именно т. а) и т. б). Ако допуснемъ (и докажемъ), че повечето сѣмейства сѫ естествена и силна закрила на дѣцата си, вѫтрѣ въ сѣмейството, отъ външни прѣстѫпления, претенциитѣ за намѣса рухватъ. Ако се докаже, че институциитѣ сѫ корумпирани и слѣдятъ не заради справедливость и милосърдие, а отъ интереси, тогава цѣлиятъ моделъ рухва. Послѣдното, впрочемъ, може да се установи много по-лесно отъ първото – институциитѣ, бидейки безлични, могатъ да се контролиратъ обективно; хората, бидейки личности, много по-трудно могатъ да бѫдатъ сведени до функциониращи или дисфункционални чаркове на „по-висшъ“ механизъм, освѣнъ ако не сме въ тоталитарна държава.
Ако т. б) се установи на глобално равнище, т.е., че „най-висшитѣ институции“ вече не сѫ здрави (т.е. подкопани сѫ отъ корупция и въ тѣхъ има прецеденти на лоши практики и замитане на правосѫдието подъ килима), то логически би слѣдвало надъ тѣхъ сѫщо да има още „по-висша инстанция“ – въ случая надпланетарна, нѣкакъвъ „трибуналъ на планетарнитѣ сѫдилища въ слънчевата система“ напримѣръ, – която да санкционира тѣхъ, безъ това да се счита за неправомѣрна намѣса въ вѫтрѣшнитѣ дѣла на „планетата Земя“.
Окрупняването, прѣмѣстването на властьта навънъ и нагорѣ е било ножъ съ двѣ остриета отъ самото начало. И всичко е можело да не започва, ако въ самото начало на това човѣшко-обществено мироздание е билъ положенъ страхътъ отъ Бога, отъ Неговото наказание, като наистина най-висшъ трибуналъ надъ цѣлата сътворена вселена! Ето какъ стигаме до най-висшия принципъ и основа за благуването на едно общество: религиозно-нравственото възпитание на неговитѣ членове.
25 априлий 2020 г., Севлиево
