„Езиковирусъ“
Катето, петгодишната ми дъщеря, има по-вѣренъ езиковъ усѣтъ отъ масовата журналистика (или, по аналогия съ „коронавируса“: масажурналистиката). Не я хваля. Тя сама се досѣти да членува нелѣпицата „коронавирусъ“ като полусвързани думи (каквито би трѣбвало да сѫ тѣ): короната-вирусъ. Това ми дава да разбера, че вече е усвоила парадигмата:
- царь-пъдарь → царьтъ-пъдарь (а не царпъдарьтъ, по подобие на „коронавирусътъ“)
- монахъ-воинъ → монахътъ-воинъ (а не монахвоинътъ)
- дѣте-чудо → дѣтето-чудо (а не дѣтечудото)
Толкова ли е сложно, български журналисти, да не копирате наготово англосаксонизми? Но най-халосническото е, че „вирусъ, приличащъ на корона“ би трѣбвало да стане: „вирусъ-корона“ (иначе се разбира „корона, приличаща на вирусъ“, сирѣчь „корона-вирусъ“; такъвъ е езиковиятъ строй, такъвъ е граматическиятъ законъ на родния ни езикъ)!
Дѣтето ми не е изучавало граматика. Всичко, което е получило отъ насъ, е: книги. Книгитѣ сѫ достатъчни, дори ако дѣтето не може да чете – родительтъ може (нали?).
Родниятъ езикъ е основа на мисленето. По-добрѣ е едно българче да владѣе отлично родния си езикъ, върху чиято основа то би изучило колкото щѐ чужди езици. Но при такова безлично смѣшение между роденъ и чужди езикъ, плодътъ е чуждороденъ недоезикъ. Върху такава основа и чуждиятъ езикъ нѣма какъ да се издигне високо – високите здания иматъ дълбоки основи!
21 априлий 2020 г.
