Конспирации и коне с капаци
Често една „конспиративна теория“ е просто непотвърдена хипотеза. Подходът, който отхвърля непотвърдената хипотеза, още повече такава, която разполага с логично издържани доводи и представя ясни и последователни мотивиращи разсъждения, е не просто ненаучен. А подход, който осмива a priori една хипотеза, само защото „звучи конспиративно“, е не просто горчива самоирония – той е падение на ума пред потопа на суеверието, наречено „престижност“, „официалност“, „политкоректност“, в блатото на замъглени от гордост предразсъдъци.
Борбата срещу „фалшивите новини“ би трябвало да се състои в защита на истината, а не в гонение срещу „разпространителите на фалшиви новини“. В доказателства, и то не базирани на „официалност“, а на факти. И то проверими, а не „верни, защото са официални“. Интернет трябва да започне отначало. От принципите. Защо? Защото „виртуалното пространство“ сериозно изкриви възприятията ни за реалност. А тя съществува – извън представите ни за нея. Негативният подход към истината – забрана на предполагаемата, но недоказана лъжа – е болестотворен. Правото на свобода на мисълта и речта предполага правото и на истината, и на неистината, да съществуват, за да победи по-достойният съперник. Да, това означава война, господа. Но ако „мир“, това е везна с едно-единствено блюдо – както е във фейсбук (правото единствено да „харесваш“)! – тогава „мир“ означава лицемерие и край на мисленето.
Личен дневник, 10 април 2020 г.
