Свѣтовниятъ филмъ и забравениятъ мостъ къмъ спасението
Забѣлѣзвате ли сходството въ начина на мислене на съврѣменния човѣкъ и… начина, по който се конструира филмовъ сценарий? Удавянето на „съврѣменната култура“ въ филмова зрѣлищность е „възпитало“ този начинъ на мислене. Сега това мислене се проектира и върху реалностьта, особено остро въ контекста на „короната-вирусъ“. Характерното за сценариитѣ прѣскачане отъ една „точка-реалность“ въ друга „точка-нереалность“ – прочитамъ го въ почти всѣки анализъ на „ситуацията“. Епизодичность. Незавършеность. Накѫсаность. Фрагментарность. Липсващи причинно-слѣдствени връзки. Липсващи аргументи. Но могѫща внушаемость. Потопеность въ зрителностьта и възприемане на въображаемото като часть отъ реалностьта безъ изискване за, безъ нужда отъ основания и доказателства. Отдалечѣте се отъ „потока информация“ и изслѣдвайте начина на мислене, който го движи. Азъ откривамъ тамъ именно: сценарии и режисури. И твърдя, че това стана възможно именно благодарение на замѣната на четенето съ гледане (първата ми мисъль бѣ „зяпане“) на филми.
Живѣемъ въ епохата на угасналото слънце на критичното и възбудената изкуствена свѣтлина на некритичното мислене. „Придобий миренъ духъ!“ е повтарялъ великиятъ светецъ на ХІХ вѣкъ преподобний Серафимъ Саровски. Такъвъ духъ днесь комай нѣма. Затова нѣма и трѣзва разсѫдливость. Има трескаво, прѣвъзбудено съзнание (или „досъзнание“, „присъзнание“, „околосъзнание“, дори „подсъзнание“), водено отъ емоции и страсти: страхъ, любопитство, сласть и пр. Тихата и спокойна разсѫдливость на „старото врѣме“ е изчезнала. Изчакването, прѣди да се вземе отношение; изслѣдването на прѣдмета или явлението отъ всички достѫпни гледища и въздържането отъ умозаключения прѣди да се постигне възможната пълнота на прѣдварителнитѣ свѣдения… това вече го нѣма; или се срѣща като изключение. Послѣдната степень на „доказателственость“ – това сѫ цитатитѣ на посочени (но не провѣрени) „чужди“ факти; връзкитѣ между тѣхъ сѫ направени сѫщо (като) по образецъ на сценарий. Неслучайно въ едни отъ първитѣ „новини“ около „короната-вирусъ“ бѣ посочката къмъ филмъ от 2011 г. („Заразата“), който ужкимъ „прѣдсказвалъ“ сегашната епидемия. За двѣ нѣща върло жадува, та бълнува, съврѣменниятъ потрѣбитель: за сензация и за филмъ. Потърсихъ филма въ замунда – оказа се че е набралъ четирицифрени leechers/seeders. Ето така се прави реалность!
Изходъ има. Първата стѫпка извежда извънъ „киното“, което ни се прожектира. Втората – захвърляне на всѣко начинание по посока „разгадаване тайната на беззаконието“. Тя затова е тайна, защото е за „посветенитѣ“. Изслѣдващиятъ тази „тайна“ неволно ѝ се посвещава. Страшно е да се посветишъ на „тайната на беззаконието“! Впрочемъ, случайно ли Апостолътъ я е нарекъл „тайна“? Защо така „езотерично“? По моему, защото за християнитѣ тя трѣбва да остане „тайна“ и да не се ровичкаме въ нея е въпросъ на духовно цѣломѫдрие.
Но какъ да сме безразлични прѣдъ лицето на такива „апокалиптични събития“?
Когато прѣдъ менъ се рисува „апокалиптична картина“, подходътъ ми е простъ: винаги търся въ картината Бога и Спасителя моего Иисуса Христа. Ако Него Го нѣма въ нея, кѫсамъ картината и я изгарямъ. Защото безъ Христа въ човѣшката история, послѣдната е лъжовна, непълна, изопачена. А ако Той е въ нея, Той е тамъ именно като Богъ и всесиленъ Спаситель. А ако Спасительтъ е въ нея, азъ търся себе си спрѣмо Него: съ Него ли съмъ или противъ Него? Отъ противния брѣгъ къмъ Него мостътъ все още не е разрушенъ – нарича се: покаяние. Неговъ е брѣгътъ – Неговъ е и мостътъ. Моятъ животъ е само едно прѣминаване по тоя мостъ. Нужни ли са тукъ човѣшки сценаристи и апоплектични за разума „филми“?
Севлиево, 3 априлий 2020 г.
