Случайни разговори с моите деца (6)

Шести разговор. За цветенцето, посадено в душата, за Слънцето и водата

Днес моето момче имаше затруднения с учебната работа. Опитах се да го утеша и науча колко важно е началото на всеки труд да е молитвата. Опитвайки се да му обясня защо тя е важна, роди се следната беседа:

– При кръщението, мое мило момче, Бог посажда в душата на християнина като мъничко цвете Своята благодат – тя е любов, тя е сила, тя е спасението ни! Но за да порасте това цвете, то трябва да се полива. Водата, с която го поливаме, това е най-вече искрената молитва от сърце и нашите добри дела, постъпките ни според спасителните заповеди, които Христос ни е дал в Евангелието. Но ако само поливаме цветенцето, а слънце няма, какво ще стане с него? Ще изгние. Слънцето, това е благодатта Божия, топлината, духовната енергия, с която Бог храни всичко живо. Без слънце няма живот. А без водата на нашето усилие няма духовен живот. Но да грее и топли слънцето нашите цветя, нашите посеви – това не зависи от нас, не зависи от усилията ни, нито от количеството вода, която бихме излели върху цветето. Това зависи само от Слънцето. Слънцето е милостиво и Бог е обещал да се грижи за цветята ни. Но ако оставим всичко само на Божията грижа, слънцето ще грее, грее, грее и накрая цветенцето ни отново ще изсъхне без водата на молитвата и усърдния ни труд. За да отгледаме цветенцето на Божията любов, сила и спасение в нас, ние трябва всеки ден да го поливаме. А Бог няма да ни остави без слънцето Си. Дори да дойдат облачни дни, то отново ще заблести и от небето ще благослови усилията ни и в есента на живота ни ще ни позволи да се радваме на чисти и сладостни плодове!

Севлиево, 23 март 2020 г.