Стига с тоя вирус!

Само аз ли усещам, колко ненормално много внимание ние, православните християни, отделяме на „смъртоносния вирус“? На фона на това внимание, колцина от нас се тревожат, че могат да се озоват отвъд, тоест пред неподкупно Съдилище, с много по-страшни вируси в душата – греховните страсти, развивани цял живот? Светият и велик пост е път към радостта, свободна от всякакъв страх, а колцина от нас мислят, вярват, милеят за Живота, Който победи смъртта? За какво ни е Възкресението, ако всичките ни мисли са надолу, към телесните ни немощи, които бездруго са обречени рано или късно да извършат предателство спрямо всички наши земни надежди и въжделения? За какво ни е душата тогава? Колко минутки на ден отделяме за нейното оздравяване? А то е тъй възможно, тъй близо: „Господи, съгреших, прости ми!“ – от все сърце. „Господи, не допускай да бъда изкушен повече от силите си!“ – от все сърце. „Господи, не допускай болест, която може да нарани душата ми с най-страшното: унинието и отчаянието!“ – от все сърце. „Господи, Иисусе Христе, помилуй нас!“ Заровихме ли в забрава тези най-силни душевни и телесни цярове? Стиснахме ли очи за Светлината, Която струи непрестанно над всяко вярващо сърце? Къде е средоточието на живота ни сега – в Христа или във вируса?!

Не, категорично не желая повече да се занимавам с вируси с корони или с рога! Душата ми е в много по-голяма опасност! Наслоените с години в нея отпечатъци от демонските пръсти, които са я опипвали – уви, с нейно собствено позволение! – те са разбили „имунната система“ на цялостния човек – съвестта, – и заедно с нея са отровили всяка наша клетка, душевна вкупе и телесна!

Несъмнено вярвам, че в мярата, в която човек се бори и, по Божия благодат, очиства от страстите, особено от плътските, в същата тая мяра Господ Иисус Христос го облича в светлината на Своята благодат, която като „енергийна“ (ако щете) броня го пази от всяка болест, от всяка рана (освен от ония, които са целебни именно за такава предана и смирена пред Промисъла Му душа). Благодатта е светлина духовна, топлина духовна, която „разгражда“ всяко зло – душевно и телесно. Неслучайно мнозина страдащи от нелечима с човешки средства болест, са се спасявали и от нея, след като с покаяние и изповед са приемали най-святото от всички Таинства: светите Тяло и Кръв Христови, светото Причастие! А постоянното занимаване с вируси (освен ако не си лекар и правиш това от най-свещен дълг на човеколюбието), е вредно! Да се занимаваш с нещо, от което нито разбираш, нито полза имаш – това произлиза единствено от желанието ти сам да контролираш съдбата си, като някакво богче, и то чрез „знания“, които даже учените все още нямат окончателно. Нима не разбираме, че от нас се иска много малко: да се пазим, да пазим и хората около нас! От нашите постоянни занимания с „информация за вируса“, от нашето нездраво любопитство произлиза повече душевен смут, а смутената душа е слаба и уязвима и със слабостта си прави слабо и уязвимо и телесното ни здраве! И ето ви абсурда, ето ви парадокса – колкото повече се копаете в (лъже)знания за вируса, толкова повече душата ви трепери и тресе със себе си и тялото. И вместо да го храни със сила, покой, душевен мир и радостта на упованието на Бога, смутената душа се заплита в нездравите мрежи било на унинието, било на самонадеяността, било на критикарството, било на недоумението и объркването – напълно излишни, напълно порочни бремена!

Вземете прочетете някоя духовна книга, напр. Псалтира, Евангелието. Помогнете на някой немощен човек, дайте по силите си милостиня, усмихнете се на човека на улицата „от безопасно разстояние“ на тялото, но от целебна близост на душата! – доброто дело ще укрепи и просветли душата, а от нейната сила и тялото ще стане по-устойчиво не само на този вирус, ами на много по-трайни и труднолечими вируси. А ако в светла решимост дадем обет повече да не падаме в любимите си грехове (колкото и „невинни“ да ни се струват те), навярно Бог ще вдигне десницата си над нас и вирусът ще изчезне също тъй загадъчно, както се е и явил? Нашата вяра е преди всичко доверие в безграничната Му любов, която иска не да ни накаже, а да ни прости дори заради едно мъничко действие на покаяние и опит да Му бъдем верни. Такъв е разтърсващият опит на цялата християнска история!