Състрадание
Колкото повече „статистики“ чета за коронавируса, толкова по-ясно разбирам огромната разлика между християнството и съвременния начин на мислене. Докато за християнството една човешка душа е по-скъпоценна от целия свят, в статистиките липсват души, липсват лица, липсват личности, липсва цялата неизбродна скръб и всичката небесна драгоценност на отделния човек!
„Това са някакви проценти, не бива да има паника, човечеството няма да се затрие.“ Логиката на посланието е нечовешка. Тя е механистична. Тя сама по себе си е послание на отчаянието, а не на надеждата. В нея липсва топлата сълза на състраданието, липсва умът на познанието на себе си чрез другия, липсва мъдростта на това да бъдеш, поне за миг, не себе си, а другия!
И постепенно започвам да мразя неистово и науката, и думата „статистика“ – статична като блато, неподвижна като тресавище. Какво значение има, че „смъртността е 0.001%“, когато там, зад димната завеса на мъничкият процент, е страдал някой, е умрял някой. Този някой може би съм аз, а може би си ти, читателю? Да се поставим на негово или нейно място, можем ли? Да изнижем пред предсмъртния си взор всичко мило в живота на другия, да се покаем и съжалим за всичко гнило в него, да поставим достойнството му на личност до мизерията на цифриците, с чиято помощ някои „велики държавници“ вземат решения за цели народи!!! Какво е човекът и какво е цифрата?!
Благословен е Бог, Който за всекиго промисля, макар и скрито от заслепените очи човешки! Все по-ясно ми става, че на тоя свят няма нищо, за което си струва да живееш в него – че онова, заради което живеем, е високо над него; и че тоя свят не заслужава светлината, която му бе подарена от тая висота преди две хилядолетия. Светът не я заслужава, но я заслужава отделният човек – всяка душа я заслужава, ти и аз я „заслужаваме“, но не по себе си, а по силата на Любовта Му. Защото даже майка да остави рожбата си, Той не ще я остави, колкото и разстроен, разкривен, разридан да е Неговият образ… Точно затова сега е Четиридесетница. Точно затова идва Събитието, което някога продължи живота на света, не му позволи да се сгромоляса в бездната и въпреки ужасното му състояние, му даде нова, още по-светла от очакването крайна Цел и Смисъл. И в най-мъничкото цвете светят те, и в най-дребната мушица. Любовта Му е навсякъде! Мрак у Него няма! Бог-Личност и човека-личност – това е тяхната среща, и това страдание се допуска единствено в името на тази тяхна среща. Мир!
