Случайни разговори с моите деца (5)

Пети разговор. Как да опазим богатството на сърцето си

Денят е сив, сиво-сребристи облаци затулят слънцето и в дневната ни стая е мрачно. Седнали сме да обядваме, а у дома цари пълна тишина. Сред обикновения ни разговор изведнъж Катето възкликна:

– Аз пък съм по-добра от…

Неволно разговорът се обърна към кой от кого по-какъв е.

– Знаете ли деца, че в нашата християнска култура има много хубаво предание за това, кой е по-добър и защо? Да ви го разкажа ли?

– Да, тате! – нетърпеливо се отзова Тошко.

– Добре, слушайте сега една притча. Църковните отци я разказват: преди много-много години живял цар…

– Еха, знаех си! – прекъсна ме Тошко – Като в приказка…

– Този цар бил много богат. Той обичал да се хвали с богатството си. Веднъж поканил на гости при себе си друг, могъщ цар. Сложили пищна трапеза със скъпо вино. Пийнал царят-домакин, развеселил се, па рекъл на гостенина си: „Знаеш ли, че обладавам несметно богатство?“ Вторият цар се позачудил на тази тъй неочаквана хвалба, но решил да разбере повече. „Мигар несметно е богатството ти? Не е възможно!“ – подкачил го той. „Не ми вярваш? Хайде, ела да видиш с очите си!“ И тщеславният цар го завел, та му показал цялата си съкровищница. Когато се прибрал в своето царство, хитрият цар пришълец събрал огромна войска, нападнал царството на тщеславния цар и му отнел всичкото богатство, заедно с държавата.

– Какво е „тщеславен“? – попита Катето.

– Човек, който обича да го хвалят, да показва дарбите си, за да го хвалят – отговорих аз и продължих, – а знаете ли какво можеше да направи този цар?

– Искам да узная, разкажи ми още! – радостно и нетърпеливо рече Тошко.

– Добре, сега ще измислим друг край на приказката. Представете си, че този цар беше не тщеславен, а мъдър. Когато седнали да вечерят, домакинът повече мълчал, слушал какво говори гостенинът, а тоя хитро го подпитал: „Царю честити, от верни уста чух, че си имал несметно богатство, вярно ли е?“ „Преувеличили са, скъпи гостенино, такива са хорските уста!“ „Е хайде сега – настоял хитрият цар, – не бъди толкова скромен, стори ми чест, покажи ми богатствата си!“ Ще не ще, благоразумният цар станал, та завел гостенина си в съкровищницата. Преди обаче да я отвори пред него, той му рекъл: „Ще ти кажа една тайна, която людете едва ли знаят, тези богатства не са мои. Повери ми ги най-силният Цар на света. Аз съм само техен пазител и гледам да ги умножавам, за да Му бъда верен и да получа от него чест и слава. Затова гледай да не ти се поревнат на сърцето и да не ги пожелаеш поради слабост и завист.“ И чак тогава той му отворил съкровищницата си и му дал да види несметните си богатства. Правилно ли постъпил благоразумният цар, като все пак показал на хитрия цар богатствата си?

– Не – каза Тошко.

– Защо? – попитах аз.

– Може би защото не е хубаво да изкушаваме другите със слабостите им! – отвърна Тошко. – Например, когато много искаш някоя играчка, а не може да я имаш, ако някой ти я покаже, той те дразни.

– Точно така! Всъщност, това, което исках да ви кажа, мили мои, е как вие да пазите богатствата на дарбите си. Но за да узнаете това, трябва да знаете кои крадци могат да ви ги ограбят: първият крадец, това е осъждането. Когато някой прави нещо по-лошо от тебе или ти така си мислиш, когато някому не достига дарба като твоята (или ти така си мислиш), тогава ти си склонен да го осъдиш като по-лош от себе си. Но нали дарбата е точно това, дар, а не собственост, която си придобил със свои заслуги? Ето – тук кимнах към майка им, която внимателно слушаше нашия разговор, – и мама ще ви каже, попитайте я, как е на китайски дарба. Тиен-фу, „дар от Небето“. Дори китайците в мъдростта си знаят какво е дарбата и отгде идва тя. Когато мисълта ти подшепне да се хвалиш над някого с дарбата си, тогава помисли, че той има друга дарба, която ти пък нямаш. И затова няма защо да се хвалиш и превъзнасяш над когото и да било. Вторият крадец пък, това е сам да хвалиш дарбата си – нарича се тщеславие, празна хвалба. Как да се опазим от втория крадец? Както благоразумният цар. Когато мисъл ни подшепне, че сами сме си заслужили дара и похвалата, нека си спомним думите му: „Дарбите са ми дар от най-силния Цар на света! Ако аз си ги присвоя, ще обидя Него, а себе си ще излъжа!“ Когато пък поради някаква причина трябва да разкриеш дарбата си пред хората, предварително си кажи на ум: „Слава Богу, всичко, което имам, е дар от Бога!“ И така и най-силния Цар не ще оскърбиш, и на хората ще послужиш с дарбите си.

После се обърнах към Катето:

– Е, Кате, сега можеш ли да кажеш, че си по-добра?

– Мога! – неочаквано отвърна Катето.

Признавам си, че този отговор ме стресна, друг път тя отлично разбира „моите“ притчи. Но следващите ѝ думи дълбоко ме утешиха:

– По-добра съм от преди!