Великото объркване

В основата на великата семейна криза на последните десетилетия стои великото объркване (или хитроумната подмяна) на понятието „консервативен“, с което бе заменено понятието „нравствен“ (нравствена ценност).

В този смисъл „консервативен“ се превърна определение, което въвежда относителност на нравствената ценност и я поставя в зависимост от „времето“, или „времената, в които живеем“. И понеже говоря за семейството – ценностите тук са: вярност (към бъдещия съпруг или съпруга преди брака, изразяваща се в пазенето на девствеността; и в самия брак – като обещание и смисъл на семейството) и чистота на ума и сърцето. „Нравствен“ е определение, което разглежда ценността по отношение на същността на човека и на онова, което е добро за него – именно защото то съответствува на същността му или е противно на нея. Откъсването на понятието за нравственост от антропологията (човешкото естество) и подпъхването на идеята, че онова, което вчера е било нравствено, днес може да е консервативно или просто… неутрално, е сред първопричините за великата семейна криза днес. Хитроумният релативизъм започва своята атака срещу нравствеността именно чрез такава подмяна в много области на човешкото битие, но най-вече – в сексуалната. В областта на най-великото доверие към другия, на пълното отдаване на другия, на изгубването на своето докрай; в областта, където се състои тайнството на новия живот – в най-съкровеното, в най-интимното, в областта, която трябва да е най-чиста, най-строго пазена и свободна от всяко релативизиране. В нея лежи ключът на отношенията между мъжа и жената, тя е прагът, чието прекрачване е вече най-интимен завет.

С постепенното отчуждаване от тази съкровена област на доверието докрай тайнството брак се заменя със „секс по съгласие“ – постепенно, поколение подир поколение, докато днес „освободеното“ човечество е „разтрогнало“ напълно връзката между любов и семейна обвързаност до такава степен, че „историята се превърна в легенда, а легендата в мит и бяха забравени истини, които никога не трябваше да се забравят.“ „Консервативна“ стана всяка ценност, дръзнала да се противопостави на новите дрехи на царя по отношение на тяхната същност – илюзията, че бракът е отживелица, защото… трябва да сме „честни“ към същността си на животни, научени да мислят и говорят от труда и случайността.

Облепянето с все по-отрицателния етикет „консервативно“ на онова, що е ценностно и нравствено по същността на човека според антропологията, стояща в основата на нашата култура – християнската, отразява дълбока промяна в мисленето за семейството, но не и в същността на семейството като прастара основа на човешкото общество. Не се наемам да твърдя доколко великото объркване на ценността с „нещо, което остарява и може да се забрави“ е нарочна, целенасочена („конспирация“) – някои велики объркани не скриваха омразата си към християнството, напр. Ницше – или просто е объркване, възникнало като „историческа необходимост“ в хода на трайно очертаната „еволюция“ от по-„низше“ състояние (вярност към семейството, честност, чистота на мислите, целомъдрие на тялото и ума, възпитание в скромност и добродетелна последователност) към по-„висше“ състояние (либерална допустимост на безнравствеността, като „свобода“, и на безпорядъчните сексуални връзки като „разкрепостеност“ и „отвореност“ и т. н.). Клопката на възприемането на промените в обществото като „еволюция“ е заложена и в образованието, поради което този процес от десетилетия е вече на „самотек“: оттам, все по-трудно е да се намерят аргументи срещу повсеместната деградация, защото някъде назад във времето, когато това е трябвало да стане, то не е станало. Объркването е плод на дълбокия човешки копнеж да бъдеш верен, да бъдеш честен, да изпълниш всяка минутка живот със стойност, смисъл и ценност, ала от друга страна, и да си „в крак с времето“, което е „еволюирало“ до днешното „развито“ общество. Но клопката е захлопнала вратичка и над самата себе си:

В езика на релативизма онова, което вчера за самия релативистичен светоглед е било „добро“, днес вече може да е „лошо“ – там водите на светогледа са „позитивни“, т.е. винаги правилни в актуалния момент (но само в него). Релативизмът не разполага с абсолютна отправна гледна точка, спрямо която да сверява нравствения си часовник – той ненавижда всеки опит да му се „натрапи“ ценност, която не би могла да бъде оспорена от „определена гледна точка“, с изключение на собствения поглед върху нещата, който няма как да бъде… относителен. Всяко предишно добро може да се окаже „консервативно“ и следователно ако не „зло“, то поне „спънка на прогреса“. За да разбереш, че като начин на мислене, тази „философия на живота“ е не просто вредна, а разрушителна, е нужно да имаш поне една „неподвижна звезда“ в галактиката на ценностите, за да се ориентираш какви движения се извършват в космоса на човешките промени. Нужно е – за да осъзнаеш великото объркване между „ценност“ и „консервативност“ – това, че ако днес релативизираш ценностите на родителите си, утре децата ти ще релативизират твоите, и веригата отрицаеми „консервативни възгледи“ ще е пясъчното въже за слизане в долната земя.

Осъзнаването на това велико объркване сега е изключително важно. Само когато осъзнаем неизменната и вечна ценност на семейството и семейната вярност като основа и вътък на всяко оцеляващо в историята общество, ние можем да започнем постепенна, но правилно насочена борба срещу все по-наглата пропаганда на омраза срещу семейството, каквато и форма да приема тя, с каквито и добри намерения да се кичи. Дори когато тя ни говори за „сексуално образование“ (което пък, за да не „дразни“ „консервативното“ ни мислене, може да стане „здравно“ по логиката „войната е мир, болестта е здраве, ограбването на държавата е обогатяване на народа“) – дори тогава ние бихме попитали: а какво мислите за „секса“ извън семейството, какво мислите за верността докрай? И ако чуем и полъх дори от понятия като „отживелица“, „назадничавост“, „закостенялост“ – това ще е достатъчно да разберем, че нашите събеседници са жертви на великото объркване. На подмяната на ценността с все по-безсмисленото определение „консервативен“.

20 февруари 2020, 4:55 ч.
Втора редакция: 28 февруари 2020