Света Екатерина и днешните човешки ценности
Света великомъченица Екатерина, чиято памет св. Православна Църква чествува на 24 ноември/7 декември, била удивително красива и освен това се славела със своята висока образованост — тя познавала до съвършенство езическата култура и цялото “ораторско и диалектическо изкуство”, знаела също така много езици. Ако света Екатерина живееше в наше време, тези естествени телесни и душевни дарби вероятно й биха осигурили бляскав успех в науката и изкуството, биха я поставили в елита на образованите хора. Ако погледнем на всичко това с очите на обикновения съвременен човек — то несъмнено е много! Такова преуспяване и блясък, придружени от несравнена телесна красота са навярно мечтата на неедно момиче днес. Митът за преуспялата красавица или високообразованата и интелигентна дама е вдъхновил не един холивудски филм!
Но да се върнем към житието на светата великомъченица. Когато нейните родители настойчиво я скланяли да се омъжи, тя отговорила: “Ако искате да се омъжа, то намерете ми съпруг, който да обладава четирите дарби, с които превъзхождам всички останали девойки. Аз не желая да се омъжа за човек, който в нещо е по-лош от мен. И така, потърсете навсякъде, да видим ще намерите ли такъв юноша, който да ми прилича по знатност, богатство, красота и мъдрост…”
Знатност, богатство, красота и мъдрост. Ето четирите велики мита за щастието на тоя свят.
Първият от тях, аристократично заема недосегаемите висоти на благородния произход, достояние на малцина “избрани”. Животът на аристокрацията е несъмнено обект на внимание и на журналисти, и на писатели, и на режисьори и драматурзи. И понеже днес съсловната принадлежност на бившата аристокрация е до голяма степен унижена от ценностите на демокрацията, знатността е по-скоро антика, отколкото мечта.
Второто достойнство на света Екатерина днес първенствува. Да бъдеш знатен е невъзможно. Да бъдеш красив — не всекиму е дадено. Да бъдеш мъдър — иска труд (така мислят мнозина, заблуждавайки се от “пътя на учения”). Но да бъдеш богат — това е достъпно за всички. Богатството — независимо от формата му — днес е основна цел не само на цивилизования и интелигентен човек, но и на душевния дивак и варварин. Митологизирано от видеокултурата, то неустоимо привлича очите на тълпите. Не един сериал ни представя пътя на преуспелия бизнесмен. Това се отразява и в науката — хуманитарните науки остават назад, “управляващите”, икономическите — вземат надмощие. Кормилото държат правото и икономиката. И правото е право, ако парите са достатъчни да бъде право!
Красотата, тази вечна спътница на поетичното в живота, днес е много, много променена, в сравнение с предишните епохи. Красотата, в нейното най-достъпно измерение — телесното. Нея искат да притежават повечето момичета и жени, защото на нея се любуват мъжете. Тя е вечната натрапница от всичко, що се гледа и чете по улици, учреждения и домове. Обаче красотата — и тя горката — днес се купува и продава.
И не на последно място — мъдростта. Днес тази дума е антична рядкост. Съвременният човек би предпочел интелигентността, ерудицията, начетеността, изразявани чрез езика на терминологията и специфичните, “недостъпни” за умствения плебей фрази и думи. Но не мислете че последният би се отказал от това достойнство — той също има своята “мъдрост” — хитростта, нагаждачеството, умението да лавира и улавя мига. На всяко житейско равнище това достойнство — така както го разбират хората днес — има свое място, макар самата дума “мъдрост” да би подразнила съвременния човек със своето старовремско ухание на изчерпаност и ненужност.
И така — тези четири качества, които житието приписва на света Екатерина, са стълбовете на “щастието” в съвременния свят. Ала колцина могат да се похвалят и с четирите едновременно?!
Представете си, тогава, една благородна дама, която притежава несметни богатства, изключителна интелигентност и ерудиция, и на всичко отгоре е приказно красива! Нима това не е всичко в тоя свят, всичко, което по един или друг начин хората днес бленуват?! Всичко, върху което се гради житейската им философия. Всичко, което всеки ден ни натрапват евтини филми, песни и реклами.
Да допуснем, че такава дама съществува днес — кой може да й бъде достоен съпруг, който да я превъзхожда именно с красота, ум, богатство и благородство — това, което св. Екатерина поставила като изключително условие за брак. Какъв отговор дала на това Въплътената Мъдрост, Божието Слово, чрез Духа на Истината?
“Познавам, — казал благочестивият и праведен наставник на света Екатерина, — един чуден Юноша, Който несравнено те превъзхожда във всички твои дарования. Красотата Му е по-светла от блясъка на слънцето; премъдростта Му управлява всички материални и духовни създания; богатствата Му са пръснати по цял свят и никога не намаляват, но колкото повече ги раздава, толкова повече се и увеличават; а висотата на благородството Му е неизказана и непостижима…”
Ако заедно със света Екатерина отнесем думите на наставника към някой земен аристократ, то такъв човек наистина би бил неизречимо по-достоен от самата Екатерина по висотата на своите дарования. Когато света Екатерина поискала да види тоя Юноша старецът й дал иконка на Пресвета Богородица, държаща на ръце Божествения Младенец, като казал:
— Ето изображение на Девата и Майката на Тоя, за Когото Ти казах; затвори дверите на стаята си и усърдно се помоли на тая Дева, наричана Мария; умоли Я да благоволи да ти покаже Своя Син.
И наистина, след като дълго се молила, Екатерина заспала от умора и в съня си видяла Небесната Царица, също както била изобразена върху иконата, на ръце държаща Младенеца, обгърнат от лъчезарно сияние. Екатерина не могла да види лицето Му, понеже Той се отвърнал от нея. Тя отишла от другата страна, но Христос и оттам отвърнал лицето си от нея. Това се повторило три пъти. Тогава Екатерина чула, как Божията Майка рекла на Сина Си:
— Погледни, Чедо мое, на Твоята рабиня Екатерина — колко прекрасна и добра е тя!
А Богомладенецът отвърнал:
— Не, това момиче е съвсем помрачено и тъй безобразно, че не мога да я гледам.”
Ето каква оценка дава Христос на днешната култура! Накипрена с претенциите за своя аристократичен произход (впрочем тя наистина, поради безсилието си, все още виси на тънките нишки, които я свързват с нейния родител, Християнството, преди съвсем да заприлича на своя съблазнител), за своята красота, богатство и премъдрост, тя досущ прилича на езичницата Екатерина преди светото кръщение!
“О непонятно християнство! Как така Екатерина — това въплъщение на телесната красота, богатството, умствената широта и благородството, е наречена от Христа тъмна и безобразна?! Нима Бог не е сътворил това, нима Той не е обдарил Своето творение с всички тия душевни и материални дарби?!” — роптае и негодува Хуманизмът, този Велик Архитект на човекобожката религия и всеземното царство на триликата похот. Душевният човек е кривоглед пред духовния и вижда нещата според мярата на своята кривогледа “правдица”.
Несъмнено, тук красотата е оценена по друг начин, на нея е погледнато от друга, непозната на езическата девойка перспектива. Пресвета Богородица продължава настоятелно да моли Своя Син да погледне благосклонно на Екатерина, но Той отново се отказва: “Тази девица е безумна, бедна и незнатна…” Тази характеристика на Екатерина описва нейното състояние преди покръстването й в християнската Вяра. Но тя е приложима и към състоянието на съвременния езически свят, към състоянието на един човек или народ, забравил Извора на всички блага — Бога.
“Безумна, бедна и незнатна…” Така Спасителят отрича на безхристовия днешен човек правото да претендира върху всички изброени от нас мними блага на т.нар. следхристиянска епоха. Тежки са тия думи (Иоан. 6:60), разбира се, за вавилонските пленници, за работниците на фараона, за насядалите в очакване около котлите на Европа, този нов Египет!
В житието на света Екатерина се сблъскват два напълно противоположни мирогледа. Две несмешаеми култури — християнската и днешната, новоезическата — стоят на два бряга, отделени от велика пропаст (срв. Лук. 16:19-31). Първата тегне на изток, ужасена от непреодолимата пропаст. Втората пък шествува на Запад, пленена от неговите “благородство, богатство, красота и ученост”. И ако някой поиска да премине от едната страна на другата, трябва да пусне едната си ръка. България, тази малка, бивша света Екатерина, някога приела от Христа венчалния пръстен на Божията правда, днес виси между двата ръба на пропастта. И тя вече е решила да пусне десницата си, с която едва се държи о гранитния източен ръб — Православната Христова вяра — и да се улови и с двете си измъчени ръце за ронливия западен ръб (срв. Мат. 7:24-27). А нейните нови господари удрят по изтерзаната десница — с богохулни филми и плиткоумни вестникарски писания, бият по пръстите, свикнали да се прекръстват, шибат очите заради всеки поглед, дори опит за поглед, към духовния Изток, към Христа, към спасението. Ала тази болка, иска ни се да вярваме, не ще надделее на болката по Христа, от която избликват вечните слова: “Господи, при кого да отидем? Ти (и единствено Ти, Христе) имаш думи за вечен живот” (Иоан. 6:68) без който, по думите на блажения Архимандрит Юстин Попович, земята е остров на смъртта, хората са безпомощни мухи, майчината утроба е сестра на гроба, и богатството, мъдростта, красотата и знатността в тоя свят не са нищо повече от могилка гной.
(София, 27 юли 2004 г.)
