Абстрактните родители и биотехнологичните деца
Междинен етап в развитието на тази вече набелязана и утвърдена тенденция е създаването на абстрактен баща и абстрактна майка – на баща, когото го няма, на майка, която дава майчинство под наем. На бащинството и майчинството като услуга. На проституиращото родителство.
Тук може би парадоксално (може би не – пресечната точка все пак е „услугата“) – проектът сурогатно родителство се доближава до древния проект на проституцията като заместител на брачното ложе, а в наше време и на порнографията с нейните модерни, технологични разклонения. Къде е приликата? Порнографията превръща човека в предмет за удоволствие; фиксацията върху отделни „ключови“ органи на удоволствието, създаването на зависимост от него, подчиняването на умствения пласт на живота – на животинското, частичното, еротично-егоистичното – деградира личността до средство, до орган на удоволствието. В случая със сурогатното бащинство („дарението на семе“) и сурогатното майчинство („утробата като услуга“) това е „узаконено“ – и в това няма нищо „лично“. Също като при порнографията – лицето почти не се заснема или въобще се заличава. Семето в банката, наречено кощунствено „дарено“; утробата на сурогатната майка – още по-кощунствено „заплатена“ – и двете са дълбоко анонимни, безличностни, унищожаващи връзката дете-родител в самия ѝ корен. Анонимно семе в анонимна утроба, съешени по всички други закони, освен на природата, на естеството и на човешката личност.
Допускането на подобни изродени концепции за постигането на привидно човешки цели – раждането на деца – е влязло в оборота и на други биотехнологии: тези на социалното инженерство, сиреч на „браковете“, чието безплодие е природно предизвестно – дали ще са „еднополови“, дали ще са „междувидови“, дали ще са дори „между човек и нежив предмет“… Нарекох ги „концепции“, те всъщност са „де-концепции“ – освобождаване от „бремето“ на втората съставка в самоопределението хомо сапиенс. Без-сапиентни, следователно и без-концептни. Концепцията все пак е мисловно зачатие, а не мисловно безплодие.
Но може би нямаше да пиша тези редове, ако в тази разлагаща човешката личност тенденция не бе заложена – латентно и някак подмолно – още една тенденция. Последната е отново парадоксално (а може би и не?) съчетана с друго страшно явление, избуяващо все по-явно в съвременността: педосексуалността, т.е. сексуалното посегателство върху деца. Къде е връзката? Абстрактните баща и майка, анонимните и безлични „любови“ на порнографията и все-разпуснатостта няма как да не родят нов тип деца – деца на абстрактни родители, деца на „системата“, на „службите“, на каквото искате, освен семейството от живи и осезаеми и носещи човешки достойнства и недостатъци баща и майка. Подчертано противопоставям родителските недостатъци на клиничната стерилност на „системата“; живото на лабораторното; дишащото на бездушното. Именно абстрактните деца са най-достъпни за педосексуалността – те са ѝ нужни по същите по-горе казани причини: те не са родово-семейни деца, тоест неотчуждаеми от корена на рода си и от дълбоката връзка със семейството си. Те са междинният етап на крайната цел, която ще нарека условно „биотехнологичните деца“.
Защо става всичко това?
Защото свободата бе опорочена и превърната в безнаказано служение на порока и греха. Защото „ако няма Бог, всичко е позволено“ (Достоевски). Защото отвързаният порок наистина не знае граници и задръжки, и уговорките му, и маските му са само „междинен етап“: до мига, когато към лъжите му бъдат склонени достатъчно множество хора, та чрез „вишегласие“ той да прокара – законно и „демократично“ – собствената си програма.
Програмата на постчовека, подчовека, извънчовека и в крайна сметка – бесочовека.
