Българското семейство – над предразсъдъците и властта на постлибералното „демократично общество“

9 Responses

  1. Много точно казано! Благодаря!

  2. Петко, мой ученико от гимназията!)) Просто те поздравявам! Името ми – Антон Калчевски, едва ли ще събуди у тебе и зрънце от някакъв спомен… Но, без да се впускам в многословие, по друг начин ще изразя и мнение, и радост, и съпричастност, силна съпричастност към здраво утъпканият път, който създаваш. Да. Не пресъздаваш. След, като вече, съм само художник и катерач…., ще споделя нещо прекрасно, което не знаеш, че се случва. А то е, че и аз хващам твоята ръка, която подаваш на всички здравомислещи ( и не само здравомислещи!..) в отстояването на истината! Единствената истина за нещата. С пожелание за здраве и сили – духовни и физически! …..от учителят по рисувание! Правилно е написано – ПО РИСУВАНИЕ, хубава възрожденска дума!))

    • Драги учителю! Не само те помня, ами и помня как нарисува, с химикалка, един ловец с пушка, прицелена в сърна – бях тогава ученик в прогимназията, случи се да бъдем заедно на новата хижа “Тъжа”, на билото на планината (не старата в долчинката) – и как се удивих на умението с една химикалка да се създаде такъв прекрасен свят. Благодаря ти за топлите думи! В „нашето“ хладно, разчетливо време, те са ми нужни!

  3. Антоний Тодоров says:

    Уважаеми господин Хинов,
    Виждам, че ме цитирате, но, за съжаление, по публикация в руска медия. По-добре да прочетете позицията на БОЛД, публикувана на нейния сайт. Колкото до моето изказване, то е, че ако родителите искат да възпитат нацист или джихадист, обществото има правото да се намеси. Но най-вече, че семейството, казах, е основната, но не единствената среда са социализация на детето (има също и училище) и затова семейството не може да замести другите места на социализация (усвояване на знания, на ценности, на социални умения). Това е смисъл на казаното, че “детето не е собственост” на семейството си. А твърдението в заглавието на материала е обикновена манипулация, която, когато бях дете, наричахме просто лъжа.
    Антоний Тодоров

    • Уважаеми г-н Тодоров
      Благодаря Ви, че взехте отношение към написаното от мен. Ще прочета позицията на БОЛД, когато имам време. “Ако родителите искат да възпитат нацист или джихадист” е проблематика, която няма отношение към българското семейство – нито нацизмът (ако разбира се не го бъркате с родолюбието), нито джихадизмът са реални проблеми на българските семейства. Но това, разбира се, са общи приказки за замазване на една съвсем ясно очертана тенденция на намеса във възпитанието на децата. Колкото до твърдението Ви, че семейството не можело да замени институционализираната “социализация” – достатъчно е да разгледате историята на последната и да я сравните с историята на семейството като основа на всяка естествена социализация, за да признаете, че това е просто невярно. И че всъщност манипулацията и лъжите не са в отбора на мислещите родители, които са посветили живота си на възпитанието и образованието на децата си, какъвто съм аз. По отношение на “социализацията” – термин, вече граничещ с идеологема – допускате още една грешка. Когато едно общество е поразено от нихилизъм и е изпаднало в дълбока ценностна криза, призивът за приобщаване към обществените му “ценности” е зов за по-бързо разграждане на остатъците от нравственост, честност и добродетелност. В българското обществено пространство от десетилетия наблюдавам езикова деградация, немислима дори в епохата на шлифования от идеологията на социализма речник. Като езиковед, естествено разбирам, че това са признаци на дълбоко ценностно разложение и небивал в историята ни културен и обществен разпад. Срещу това няма как да не въстана с цялата си душа. Социалните умения и ценности са проекция на нравственото възпитание в семейството: училището и институциите няма моралния авторитет да го налагат. Знанията пък засягат когнитивното, а не духовното развитие на детето. За последното се грижи религиозно-нравственото възпитание. То обаче вече три десетилетия не е допуснато в училището, а в обществото се държи на разстояние чрез нихилистичния присмех на медийното ни езеро. Мисля, че смело мога да заявя недоверието си, както и несъгласието си една държавна власт в дълбока ценностна, автоимунна криза, да посяга – каквито и подбуди да изтъква – към последните остатъци от нравствени и ценностни заложби в народа ни: там, където все още те могат да се намерят. В християнското, в консервативното, в задържащото живота по тия земи българско семейство.
      Използвам случая да изкажа съчувствието си към Вас по повод на множеството хапливи и непристойни нападки към Вашата личност, и да заявя, че такива са дълбоко чужди на ума и душата ми и изобщо не ги споделям. Благодаря и на Вас за добрия тон и възможността да диалогираме! Бъдете здрав!
      Петко Т. Хинов

  4. Илка Павлова says:

    Благодаря Ви, господин Хинов! Бъдете здрав Вие и Вашите близки! Всички останали българи имаме нужда от Вас и останалите личности, като Вас! Възприемам Ви като съвременен български будител!

  5. Г-н Хинов, хайде научете се да бъдете малко по-зрял и адекватен в коментарите си. Все едно постоянно питате “кой ми сра в гащите?”, “комунистите ли, съветите ли или някой друг?”. От 30 години сме демокрация, така че престанете най-после да се оправдавате с демоните си от миналото. Комунистите, съветите и пр. никога не са вършили такива извращения, каквито виждаме да стават в най-развитите “демократични” Западни общества. Свикнете най-после да наричате нещата с истинските им имена и да поемате отговорност за идеологическите си пристрастия, ако искате някой изобщо да ви вземе насериозно!

  6. Извинявам се за предишния си думи – сега прочетох статията внимателно и видях, че авторът на намесва комунистите, съветите и пр. сенки от миналото. Всъщност реакцията ми беше по повод на коментара на админа в една фейсбук-група, който постоянно търси оправдание с нещо друго, за да прикрие, че става въпрос за любимата му западна демокрация. Аз, за момент, бях схванал думите му като част от статията, поради което още веднъж се извинявам на автора!

    • Здравейте!
      Не се притеснявайте, всеки има право на мнение. В случая не става дума за “комунизма” на народните републики, а за утопичния комунизъм, който вече носи друго име. Използвах “старото му име” поради това, че в корена на думата имаме “общ”. Така откроявам все по-стряскащия парадокс на превръщането на “антикомунистическите” някога демократични западни страни в типично (анти)утопично общество. Далеч не съм единственият автор, който го прави – уверен съм, че мнозина разгръщат темата в много по-голяма (и страшна) дълбочина. Според мен, политическата глазура на тези процеси става все по-тънка: същността им е все по-очевидно духовна, а паралелите, които могат да се направят по отношение на нравите и човешкия разгул в едни древни времена и една империя, където християнството бе наричано “човеконенавистническо” “идолопоклонство”, а християните “врагове на човешкия род”, все по-оправдани… Впрочем, думите ми се отнасят до друга публикация, която вероятно визирате: https://www.facebook.com/petkohinov/posts/789086784935380

Leave a Reply

Your email address will not be published. Required fields are marked *

close

Харесвате ли сайта ми? Споделете го, моля!