Българското семейство – над предразсъдъците и властта на постлибералното „демократично общество“
Статията ми по-долу е размишление върху изказванията на Антоний Тодоров и сие, и няма отношение както към неговата личност, така и към когото и да било другиго – тя отразява единствено изказванията му, както и идеологията, която стои в основата им. Цитатите привеждам според статията „Българският хелзинкски комитет иска да забрани на родителите да възпитават децата си“.

«Всяко новородено има вродени права. Родителите не могат да предават своята идеология или идентичност на децата», – съобщи пред участниците във форума Антоний Тодоров, съветник на бившия президент на България Георги Първанов.
Също така професорът заяви, че «децата не са собственост на родителите».
На въпрос, зададен в залата «Имат ли приоритет обществените ценности над семейните?», Тодоров отговори: «Разбира се! Не можем да оставим децата във властта на родителите и техните предразсъдъци», а също така «една общност не може да има пълен суверенитет».
Над израза „демократично общество“ тегне все по-мрачното усещане за завръщане, разбира се „либерално“, към проваления вече тоталитаризъм. Самоназначилите се „социални ментори“ („ние“ – в думите на Тодоров) – тези, които „разбираме“, които „не можем да оставим децата във властта на родителите“ – неусетно прибягват до ключовата дума „власт“. Да, борбата е именно за власт. Който властвува над образованието на един народ, той властвува над ума на бъдещите му поколения. Но това явно на „ние“ не е достатъчно. Родителите („те“) все още могат да възпитават в „различност“. Това явно „застрашава“ либералната демокрация („ние“). Родителите имат „предразсъдъци“ („ние“ нямаме) – те могат да отстояват древни и вечни ценности, неизменни като Божиите заповеди, – „ние“ сме свободни от такива предразсъдъци. Затова ще пада възрастовата граница на „образованието“. Затова един ден децата ще бъдат – както в „прекрасния нов свят“ на Хъксли – вземани кажи-речи от люлката, за да ги възпитава … „държавата“. Затова родителският авторитет ще бъде атакуван с все по-неприкрита „любов“ към „права“ и „свободи“. Защото абсурдът на това да отричаш свободата в името на свободите и правото в името на правата се уравнява единствено с властта.
Има власт естествена. Има авторитет природен. Има и откраднат авторитет и узурпирана власт. Властта, за която Тодоров говори е последната. Естествената власт произлиза от корените – дървото „властвува“ (неприятно ми е да употребя точно тази дума, но тя е ключовата) над всички свои клони и разклонения чрез корените си. Корените, то се знае, не могат да бъдат заменени от сурогат. Затова те винаги ще пречат.
Разбира се, тези заблудени (или купени) хора са разменили свободата на ума си срещу сребърниците на „либералността“. Затова, ако четете статиите им внимателно, в тях ще откриете много думи и почти никакви мисли. Може би в последния си стадий новият либерализъм е вече погълнат от собствената си абсурдна идеология и не може да ражда мисли за мислещи хора – единствено лозунги и лепкави етикети за привърженици и отрицатели. По етикетите се разпознават безплодните идеологии. Това, за съжаление, е нивото, което достига всяка идеология, стремяща се да бъде свой собствен адвокат дори с цената на отрицание на очевадното.
Самата тема за „детските права“ е напълно изкуствено създадена и поддържана. Детските права са неотделими от семейното право по самата природа на семейството, която е цялост; извън целостта на семейството думата „семейство“ е без смисъл: членовете на семейството са си сами субекти. В отделянето на детските права от семейните се провежда „деконструкция“ на самата природа на семейството; в това отделяне е вложена антилогика, присъща на неолиберализма въобще – той посяга на семейството, на цивилизациите на семейството и на тяхната култура със същата нескопосна лекота, с която посяга и на двата пола на човешкото естество. Преведено от тази антилогика към сравнителната логика на естествения брак: „детски права“ е същото като „правото“ да се родиш от еднополов брак – мисията невъзможна. Защото най-малкото число, което ражда плод, не е едно, а две. Две ражда и роденото от сливането на тези двама е не единица от чужда на тях слънчева система, то носи тяхната природа, наследява ги в генетично, материално и духовно отношение, продължава тях самите. Субектността на едно-от-двете-слети е субективна дори след пълнолетието – навършвайки пълнолетие, младият мъж или жена не престават да са органична част от семейството си. Коренът на семейното дърво е основа на семейното право. Но в доктриналната „логика“ на Тодоров родителите пречат на… обществото. Личностите – на безличностното събирателно. Бракът като тайнството на едната плът (скрепена от единодушната любов) е „отменено“ от „либералната демокрация“ на социалните пехливани. Бракът е направо обезсмислен. Семейството е ненужно. На този етап то просто се отстранява от децата.
„Децата не са собственост на родителите.“
Не знам доколко долавяте лукавството в тази мисъл. Започнете от думата „собственост“. Нито един родител, който обича децата си, не вижда в тях собственост, а продължение на себе си – на своето битие, живот, любов и надежда! Хелзинкците заменят именно „продължение на живот“ със сурогатното (за семейната култура) понятие „собственост“! Не затова ли, защото именно за тях децата са „собственост“, „стока“ на формалната държава, а всъщност, на „благонамерените“ НПО-та? Замислете се!
Тезата на А. Тодоров може да се атакува и от друг ъгъл. Той твърди: „Всяко новородено има вродени права“. Това е „дървено желязо“.
1. Ако правата са вродени, те са присъщи в еднаква степен и на нероденото дете – качеството вроденост се придобива при зачатието, защото то е съприсъщо на природата на заченатото същество.
2. Ако се настоява, че само новороденото има „вродени права“, то къде, от каква власт и авторитет, е постановено, че тези права встъпват в сила в мига на новото раждане? Но ако встъпват в сила в определено време, то как тогава са вродени – тоест, присъщи по естество и затова неотнимаеми?
3. Ако те все пак наистина са вродени (в собствения смисъл на думата) – защо не се спазват и за неродените деца? За абортите ми е думата, те са лишаване от живот на нероденото дете. Отново, кой и с каква власт разрешава убийството до раждането и повелява „вродени“ права в мига на раждането?! Неотдавна в отделни щати на САЩ бяха приети „закони“, легализиращи „аборт“ до самото раждане. В това съчетание между абсолютизацията на детските права след раждането и пълното им унищожаване до раждането най-ярко се вижда кошмарната антилогика на неолибералното безумие.
„Спорът“ на тези люде с българското общество, което демонстрира ясно ценностните си нагласи, засяга и нас родителите, доколкото високопарните твърдения на заинтересованите пазители на „детски права“ посягат на най-святото, най-свидното – на българското семейство. И ако, както те твърдят, „обществото“ имало повече право над детското възпитание, как стана тъй, че именно това общество отрече измисленото от тях „право“ и го върна на българското семейство? Стана, защото ние носим в кръвта си историческия опит на истината, че семейството е последното крепило на „една общност“ – Родината, – която според предателите „не може да има пълен суверенитет“. А какво би станало – бих попитал аз тези господа, – ако отнесем думите Ви за „непълния суверенитет“ към САЩ, например?
В нашия спор е важно да победи не „демокрацията“, а истината. Защото без истината, демокрацията е хамелеон на една нова власт, за която не желая тук да говоря.
Много точно казано! Благодаря!
Петко, мой ученико от гимназията!)) Просто те поздравявам! Името ми – Антон Калчевски, едва ли ще събуди у тебе и зрънце от някакъв спомен… Но, без да се впускам в многословие, по друг начин ще изразя и мнение, и радост, и съпричастност, силна съпричастност към здраво утъпканият път, който създаваш. Да. Не пресъздаваш. След, като вече, съм само художник и катерач…., ще споделя нещо прекрасно, което не знаеш, че се случва. А то е, че и аз хващам твоята ръка, която подаваш на всички здравомислещи ( и не само здравомислещи!..) в отстояването на истината! Единствената истина за нещата. С пожелание за здраве и сили – духовни и физически! …..от учителят по рисувание! Правилно е написано – ПО РИСУВАНИЕ, хубава възрожденска дума!))
Драги учителю! Не само те помня, ами и помня как нарисува, с химикалка, един ловец с пушка, прицелена в сърна – бях тогава ученик в прогимназията, случи се да бъдем заедно на новата хижа “Тъжа”, на билото на планината (не старата в долчинката) – и как се удивих на умението с една химикалка да се създаде такъв прекрасен свят. Благодаря ти за топлите думи! В „нашето“ хладно, разчетливо време, те са ми нужни!
Уважаеми господин Хинов,
Виждам, че ме цитирате, но, за съжаление, по публикация в руска медия. По-добре да прочетете позицията на БОЛД, публикувана на нейния сайт. Колкото до моето изказване, то е, че ако родителите искат да възпитат нацист или джихадист, обществото има правото да се намеси. Но най-вече, че семейството, казах, е основната, но не единствената среда са социализация на детето (има също и училище) и затова семейството не може да замести другите места на социализация (усвояване на знания, на ценности, на социални умения). Това е смисъл на казаното, че “детето не е собственост” на семейството си. А твърдението в заглавието на материала е обикновена манипулация, която, когато бях дете, наричахме просто лъжа.
Антоний Тодоров
Уважаеми г-н Тодоров
Благодаря Ви, че взехте отношение към написаното от мен. Ще прочета позицията на БОЛД, когато имам време. “Ако родителите искат да възпитат нацист или джихадист” е проблематика, която няма отношение към българското семейство – нито нацизмът (ако разбира се не го бъркате с родолюбието), нито джихадизмът са реални проблеми на българските семейства. Но това, разбира се, са общи приказки за замазване на една съвсем ясно очертана тенденция на намеса във възпитанието на децата. Колкото до твърдението Ви, че семейството не можело да замени институционализираната “социализация” – достатъчно е да разгледате историята на последната и да я сравните с историята на семейството като основа на всяка естествена социализация, за да признаете, че това е просто невярно. И че всъщност манипулацията и лъжите не са в отбора на мислещите родители, които са посветили живота си на възпитанието и образованието на децата си, какъвто съм аз. По отношение на “социализацията” – термин, вече граничещ с идеологема – допускате още една грешка. Когато едно общество е поразено от нихилизъм и е изпаднало в дълбока ценностна криза, призивът за приобщаване към обществените му “ценности” е зов за по-бързо разграждане на остатъците от нравственост, честност и добродетелност. В българското обществено пространство от десетилетия наблюдавам езикова деградация, немислима дори в епохата на шлифования от идеологията на социализма речник. Като езиковед, естествено разбирам, че това са признаци на дълбоко ценностно разложение и небивал в историята ни културен и обществен разпад. Срещу това няма как да не въстана с цялата си душа. Социалните умения и ценности са проекция на нравственото възпитание в семейството: училището и институциите няма моралния авторитет да го налагат. Знанията пък засягат когнитивното, а не духовното развитие на детето. За последното се грижи религиозно-нравственото възпитание. То обаче вече три десетилетия не е допуснато в училището, а в обществото се държи на разстояние чрез нихилистичния присмех на медийното ни езеро. Мисля, че смело мога да заявя недоверието си, както и несъгласието си една държавна власт в дълбока ценностна, автоимунна криза, да посяга – каквито и подбуди да изтъква – към последните остатъци от нравствени и ценностни заложби в народа ни: там, където все още те могат да се намерят. В християнското, в консервативното, в задържащото живота по тия земи българско семейство.
Използвам случая да изкажа съчувствието си към Вас по повод на множеството хапливи и непристойни нападки към Вашата личност, и да заявя, че такива са дълбоко чужди на ума и душата ми и изобщо не ги споделям. Благодаря и на Вас за добрия тон и възможността да диалогираме! Бъдете здрав!
Петко Т. Хинов
Благодаря Ви, господин Хинов! Бъдете здрав Вие и Вашите близки! Всички останали българи имаме нужда от Вас и останалите личности, като Вас! Възприемам Ви като съвременен български будител!
Г-н Хинов, хайде научете се да бъдете малко по-зрял и адекватен в коментарите си. Все едно постоянно питате “кой ми сра в гащите?”, “комунистите ли, съветите ли или някой друг?”. От 30 години сме демокрация, така че престанете най-после да се оправдавате с демоните си от миналото. Комунистите, съветите и пр. никога не са вършили такива извращения, каквито виждаме да стават в най-развитите “демократични” Западни общества. Свикнете най-после да наричате нещата с истинските им имена и да поемате отговорност за идеологическите си пристрастия, ако искате някой изобщо да ви вземе насериозно!
Извинявам се за предишния си думи – сега прочетох статията внимателно и видях, че авторът на намесва комунистите, съветите и пр. сенки от миналото. Всъщност реакцията ми беше по повод на коментара на админа в една фейсбук-група, който постоянно търси оправдание с нещо друго, за да прикрие, че става въпрос за любимата му западна демокрация. Аз, за момент, бях схванал думите му като част от статията, поради което още веднъж се извинявам на автора!
Здравейте!
Не се притеснявайте, всеки има право на мнение. В случая не става дума за “комунизма” на народните републики, а за утопичния комунизъм, който вече носи друго име. Използвах “старото му име” поради това, че в корена на думата имаме “общ”. Така откроявам все по-стряскащия парадокс на превръщането на “антикомунистическите” някога демократични западни страни в типично (анти)утопично общество. Далеч не съм единственият автор, който го прави – уверен съм, че мнозина разгръщат темата в много по-голяма (и страшна) дълбочина. Според мен, политическата глазура на тези процеси става все по-тънка: същността им е все по-очевидно духовна, а паралелите, които могат да се направят по отношение на нравите и човешкия разгул в едни древни времена и една империя, където християнството бе наричано “човеконенавистническо” “идолопоклонство”, а християните “врагове на човешкия род”, все по-оправдани… Впрочем, думите ми се отнасят до друга публикация, която вероятно визирате: https://www.facebook.com/petkohinov/posts/789086784935380