Кратка православна аскетика

Пожеланието е приемане на нашия край на веригата.

Дългото ѝ носене я прѣвръща въ „необходимость“, т.е. навикъ.

Отказътъ да я пуснемъ, отчаянието, че не можемъ да я пуснемъ, невѣрието, че има защо да я пуснемъ – това е капиталътъ на грѣха у насъ и многобройнитѣ му заеми, получени въ видъ на „удоволствие“.

Цѣлиятъ този дългъ обаче е заплатенъ отъ Другиго, Който ни обича.

Отъ насъ се иска да признаемъ, че сме въ окови и въпрѣки тежестьта имъ – да Му протегнемъ рѫцѣ, да тръгнемъ къмъ Него съ нозѣ.

Рѣшителность – идва отъ старобългарската дума „рѣшити“, която означава „развързвамъ, освобождавамъ отъ окови“.

Рѣшителностьта зависи отъ нашата любовь къмъ свободата – да ходимъ безъ оковитѣ, които цѣль свѣтъ не само носи, но и възхвалява въ произведенията си.

(9 февруари 2020 г.)