Пѫтя на благородния човѣкъ
Очарованъ съмъ, че единъ отъ водещитѣ съврѣменни китайски културолози и великолѣпни познавачи на класическата китайска култура, Юй Циу-юй (余秋雨) възпитава у читателитѣ си усѣтъ къмъ приемственостьта като първостепененъ факторъ за дълговѣчность на една култура, и исторически идеализъмъ, който г-нъ Юй справедливо поставя въ основата на китайската „колективна личность“ – идеалния, според древното конфуцианство, човѣкъ, дзюнъ-дзѫ, или „благородния човѣкъ“ (君子 – цѣлостенъ и вѣренъ въ цѣнноститѣ, цѣломѫдренъ въ мѫдростьта и добродѣтелитѣ, възвишенъ въ мисленето, знанията; почтителенъ къмъ родителитѣ, старшитѣ и монарха; благоговѣенъ къмъ прѣдцитѣ и историята и т. н.). Това възвръщане къмъ конфуцианството като най-сѫществена и достовѣрно опрѣдѣляща „китайския човѣкъ“ културна константа ме радва, доколкото то прѣдставлява новъ приливъ на културно-историческо себеосъзнаване, стремящо се да се освободи отъ новитѣ постмодерни, разграждащи Историята и Паметьта стереотипи на културна власть и идеологическа доминация.
Ето нѣколко мисли отъ началото на книгата му „Пѫтя на благородния човѣкъ“ (《君子之道》) :
„Немалко съврѣменни китайски автори и учени обичатъ да употрѣбяватъ остъръ, възбуденъ езикъ, за да нападатъ колективната личность на китайския човѣкъ, като изобличаватъ неговитѣ ‘национални особености’. Но ако погледнемъ по-задълбочено, въ сравнение съ конфуцианцитѣ, тѣзи автори и учени сѫ много по-плитки. Та нали плеяда отъ велики конфуциански учени от всички епохи неизмѣнно съглеждатъ тѣзи недостатъци? Ала като захванемъ отъ най-древното поколение конфуциански мислители, тѣ полагатъ основитѣ на идеалистичния си замисълъ тъкмо въ тинята на човѣшкото падение.
Веднага слѣдъ появата на този идеалистиченъ замисълъ, множество свѣтли страни въ китайската култура започватъ да се придвижватъ, съсредоточаватъ, закотвятъ и сливатъ съ идеала на конфуцианцитѣ. Ето защо „благородниятъ човѣкъ“ като понятие включва въ себе си безброй образи и смисли съ незиблемо значение за насъ. Най-сбито и сѫщностно можемъ да опишемъ конфуцианското учение като „пѫтя на благородния човѣкъ“. Нѣщо повече – това е ключътъ към цѣлата китайска култура.
И когато е речь за китайската култура – докато тя има благородния човѣкъ, тя има всичко; изгуби ли благородния човѣкъ – напразни са всичкитѣ ѝ трудове.
… Всѣка култура е завѣтъ на прѣдишнитѣ поколения къмъ слѣдващитѣ. А най-добриятъ завѣтъ е пророческото откровение на идеала.
… Да бѫдешъ благороденъ човѣкъ – това ще рече да бѫдешъ най-образцовъ, най-идеаленъ китайски човѣкъ.
Винаги съмъ смѣталъ, че сѫщностната причина китайската култура да не потъне въ упадъкъ и загине, е въ това, че и досега сѫ живи благороднитѣ човѣци, че тѣхниятъ етосъ не е погиналъ.
Прѣбѫдването на китайската култура въ врѣмето е прѣбѫдване на личностьта на благородния човѣкъ въ врѣмето. Твърдостьта и устойчивостьта на китайската култура е твърдость и устойчивость на нрава на благородния човѣкъ. Непълноцѣностьта и недѫзитѣ на китайската култура сѫ тѣзи на благородния китайски човѣкъ. Възраждането на китайската култура зависи отъ възраждането на личностьта на благородния човѣкъ въ Китай.
Ако можемъ да кажемъ, че най-раннитѣ слѣди на култура сѫ слѣди човѣшки, то върховната квинтесенция на културата е възвръщането на човѣка къмъ собствената сѫщность.“
(Юй Циу-юй: „Пѫтя на благородния човѣкъ“, с. 16)