Компютърът, видеоигрите и интернет

Автор: Вирджилиу Георги | превод от румънски: Кирил Синев

В началото още трябва да се отбележи, че преоб­ладаващата част от твърденията относно последиците от телевизията върху човешкия ум са валидни и за ком­пютъра. И картината от екрана на монитора действа хипнотично, активира алфа-състояние на мозъка като в същото време потиска бета мозъчните вълни, който характеризира процесите на логичното и аналитично­то мислене или изобщо активното мислене. Поради тази причина, когато използваме компютър в мисловен процес се изисква много по-голямо усилие отколкото обикновено, за да може мозъкът да победи хипнотич­ната инерция, в която го въвеждат картините от екрана. От една страна, стоенето пред екрана поражда алфа-вълни, от друга, активното мислене изисква бета-вълни. Така мисловният процес е претоварван, изразходва все повече енергия и настъпва по-бързо изтощение.

Следователно компютърът, както и телевизо­рът са основен фактор на стрес за човешкия мозък. Продължителната употреба на компютър, както и те­левизорът, забавя дейността на лявото полукълбо, на предния мозък и отслабва междуполусферното общу­ване, осъществявано чрез моста на мазолестото тяло. В резултат се осъществява подсъзнателно вписване на излъчваните картини.

В случая с компютъра анализът трябва да вземе предвид дейността, за която използва. Например не е същото да четеш текст на екрана и да се оставиш да те погълне виртуалното пространство на видеоиграта. Влошаващите фактори са бързата смяна на кадрите, предизвикването на душевни вълнения и активирането на инстинкти.

Тъй като в нашето изследване се занимавахме по-специално с телевизията, в следващите редове ще прибегнем към един от утвърдените в областта автори, Валдемар Сетзър, професор и изследовател в Универ­ситета в Сао Паоло, Бразилия.

Възпитание чрез компютър

Според Валдемар Сетзър използването на ком­пютър в училищната възраст, когато детето трябва да развие абстрактното мислене и възприемане води до де­формации на мисловния процес.

„От възпитателна гледна точка е важно да се ак­центира на факта, че компютърът активира използване­то на мисли и формални аргументи от специален тип: тези, които могат да се въведат под формата на поръчки и инструкции; наричам ги “машинални мисли”; мисъл­та на потребителя се свежда до програмни инструкции.

Възпитанието би трябвало да има за цел последо­вателно развитие на способността за логично и обектив­но мислене, за да може в зряла възраст да стане свобод­но и творческо. Това не може да стане, ако мисловният процес отрано е затворен в мъртвите форми на компю­трите, които работят на формално мисловно ниво.

При изследването на формалния език, наложен от използването на компютри, на базата на на личния ми опит с ученици от гимназията, стигнахме до извода, че използването на компютър трябва да започне на 16-17 годишна възраст.”

Компютърните игри

„В компютърната игра точките, предимството на играча зависи от скоростта, с която реагира. Тъй като съзнателното мислене е бавен процес, играчът трябва да реагира без да мисли; в случая с електронните игри той е активен в много ограничено време и действа авто­матично. С други думи, игрите подбуждат автоматични реакции. Това е обяснението защо децата играят мно­го по-лесно и с повече успех тези игри: те още нямат формирано собствено мислене и съзнание, както при възрастните, при които изключването на мисълта е по- трудно при рефлексна дейност.

Като знаят, че при играчите емоциите са водещи, производителите на електронни игри представят си­туации, които предизвикват силни емоции, неизменно следвани от насилие и нови предизвикателства.

Интересен факт е, че автоматичните реакции са характерни за животните, докато човек мисли, преди да действа, и предвижда последствията. Например да предположим, че мъж вижда на улицата красива жена и изпитва желание да я целуне. Но не постъпва така, защото си представя, че тя не го харесва или би могла да изкрещи и да се получи конфузна ситуация и т.н. В резултат на това вътрешно размишление мъжът се контролира и не реагира според поривите си. Това не се случва при животните: те реагират веднага в зави­симост от подтиците и условията на средата. Животно­то не може да мисли за последиците от действията си. Следователно може да се каже, че електронните игри „превръщат в животни” играчите.

От друга страна, понеже играта налага двигател­ни действия с малка амплитуда и автоматичност, а тези движения са механични, може да се каже, че игрите „роботизират” играчите. С други думи, играчът е све­ден до машина, която улавя малки, ограничени зрител­ни импулси и изпълнява само определени движения.

Електронните игри и възпитанието

Една от най-важните крайни цели на възпитани­ето е то да развие способността за взимане на правил­ни, съзнателни решения. Както видяхме, животните реагират според инстинкти и ситуация, но хората – не. Електронните игри се противят на тази крайна цел и предизвикват „превръщане в животни” на хората. Това противоречи на висшите цели на възпитанието, да на­прави децата и младежите по-човечни и по-малко ин­стинктивни същества.

Играчът на електронни игри се научава да из­пълнява определени действия. Но това, което учи, не може да се приложи, освен в съответната игра, и не може да се използва в реалния живот. Все пак в спешни ситуации на стрес или объркано съзнание играчът би могъл да реагира като в игра, но превръ­щайки реалното в нещо изкуствено. В този смисъл игрите са много по-вредни от телевизора. Телевизи­ята записва в съзнанието на зрителя картини и ситу­ации, докато електронните игри тренират играча да изпълнява и определени движения.

В последната си книга Джон Найсбит спомена­ва за трагедии в някои американски училища, пре­взети от електронните игри, провокирали трагични инциденти на насилие от страна на млади играчи. Впечатляващ случай е този от гр. Падуках, Кентъки, извършен през 1998 г.: младеж на 14 години вля­зъл в класна стая и произвел 8 изстрела в главата и гърдите на жертвите, по един куршум на човек, улучвайки всички мишени. Найсбит прави анализ на случая, в който се казва, че един добър полицай или войник улучва обикновено 20% от мишените. Невероятен факт е, че до този момент младежът не бил използвал огнестрелно оръжие, единствено вир­туално в електронните игри. В цитирания анализ се обръща внимание, че един полицай рядко използва оръжие; от друга страна, в електронната игра от са­мото й начало трябва да стреляш без да спираш, за- щото в противен случай губиш точки. В примерите, приведени от Найсбит, децата убийци действали по­добно на животни или дори по-лошо, като машини, с изключителна точност и хладнокръвие, без капчица състрадание. Следователно електронните игри вре­дят на възпитанието и възпитават погрешно”¹⁵⁵.

155 Група немски изследователи в началото на 2005 г. открива, че дейността на мозъчната кора на лица, които прекарват времето си във виртуалния свят на компютърните игри - става въпрос за игри, които подтикват към насилствени постъпки - е идентична с тази на хора, учавстващи в насилие в реалния свят.

Оставихме в заключение две сериозни проучва­ния на въздействието на електронните игри върху раз­витието и функционирането на човешкия мозък.

През 2000 г. Акио Мори, професор по невропси- хология в Университета Нихон, Япония, публикува резултатите от научно изследване, в рамките на което проследил в продължение на няколко месеца над 250 тийнейджъри на възраст между 6 и 29 години. Чрез ен- цефалография определил дейността на мозъчната кора на изследваните лица в различни моменти от деня – то­гава, когато играели с компютър, и по време на други занимания. Младите били разделени на три групи: пър­вата група рядко играела с компютър, втората прекар­вала от един до три часа два-три пъти на седмица, иг­раейки с видеоигри, а последната група всекидневно се занимавала между два и седем часа с компютърни игри. Резултатите показват, че пропорционално на времето, прекарано пред екрана, намалява интензивността на бе­та-вълните в мозъка и способността за концентрация, за сметка на което нараства раздразнителността, агресив­ното поведение и неспособността за социализиране. Ре­зултатите при третата група били повече от обезпокои­телни. При тях се установява, че нивото на бета-вълните е приблизително нула, независимо от дейността, в която участват през целия ден. С други думи, младежите не могат да се съсредоточат. Те са крайно раздразнителни и неспособни да поддържат приятелски отношения. Дей­ността на мозъчната кора на представителите от третата група е идентична с тази на болни от неврологични заболявания. Най-сериозно е бил засегнат предният мо­зък. Акио Мори установява също, че игрите въздействат и върху централната нервна система, като предизвикват значителни промени в приемането на кислород, водят до учестяване на сърдечния пулс и повишаване на кръв­ното налягане.

Аналогично, през 2001 г. професор Риута Каваши- ма в университета Тохуко, Япония, чрез метода на ядре­но-магнитния резонанс сравнява дейността на мозъчната кора на младежи, занимаващи се с игрите Нинтен- до, с тази на хора, решаващи математически проблеми. Тя открива, че при първите са активирани мозъчните зони, ангажирани с възприятието и движението, докато математическите упражнения стимулират функциони­рането на предномозъчните дялове. Кавашима поддър­жа, на основание на извършените наблюдения, че ком­пютърните игри с времето увреждат предния мозък и забавят развитието на мозъка като цяло.

Следователно погрешно е мнението, че използ­ването на компютър развива мисленето и прави де­цата по-интелигентни. Това убеждение е подхранвано от тези, които печелят милиарди долари от продаж­бата на електронни игри, компютърни програми или изобщо от компютърна техника, породено от бума на изчислителната техника през последните двайсет го­дини. Разбира се, че важна роля играе и стресът, на който е подложен съвременният човек, и липсата на време от страна на родителите за възпитание на деца­та. По-лесно е да купиш един компютър и да оставиш детето да прекарва времето си пред него, особено ако се приема, че така ще стане по-умно и конкуренто­способно в обществото. Колко от родителите обаче знаят, че това е основен фактор за забавяне развити­ето на детския мозък, имайки предвид по-специално видео игрите. През времето, прекарано в хипнотичен плен пред екрана, а инстинктът за самосъхранение е напълно анулиран, телевизорът и компютърът стават идеални нападатели. Въпреки че уврежда мозъка, забавя развитието му, възпрепятства свободното ми­слене, остроумието, отслабва творческия дух и раз­рушава невроналните системи, стресира и уморява до изтощение, екранът е търсен и обичан от деца и възрастни. Децата са по-малко виновни. Те все още не умеят да се защитават, не осъзнават какво се случ­ва с тях. Остава ние, техните родители и учители, в мярата на любовта, с която ги обгрижваме, като осъз­наваме явленията, описани в настоящата книга, да се опитаме да ги опазим от бягството във виртуалните реалности, докато не е станало прекадено късно.

Откъсът е взет от книгата на В. Георге „Телевизията и детето“. Цялата книга можете да слушате в