Душа под снега

Песен първа

Виелице,
завий, фучи, засипвай,
света безумен
в бяло погреби,
косите на душата ми сиротна
с надгробна нежност
ослани!
Като невяста, сведена без свяст
над покосен любим,
коси над мене, сестро,
разпилей!
И бавно ме затрупай във забрава
и повече над мен
не пей!
О сняг, валѝ!
Да спя… да спя жадувам,
полегнал като облак в пустошта,
где нивга не е крак човешки
стъпвал,
где е ненужна
песента…
и да не зная, че ще дойде пролет,
за да остана
в пълна самота,
защото под снега не е неволя
на тихата душа
сиротността
…

Песен втора

Приятели, най-сетне заваля!
Дъжд хладен керемидите облива,
трепери есента омайно сива
и ни врабец, ни врана – по полята…

От неподкупни сбирана порои
водата тъмна всичката боя
отми от небесата и обля
с унили багри земните усои.

Не спирай, бурьо, лей се дъжд! Ела
и размекни душите ни до киша –
да спрем тоз бяг;
да седнем…
да подишаме…

Приятели!
Най-сетне
заваля!

(25 ноември 2019 г.)

Песен трета

Призрачно пее мъглата
над океан от безвремие;
неудържимо влече ме
в скута си бял тишината.

Над снегосветлия рът,
спуснат от сребърна вечност
към неизбежна далечност
тегли ме Млечния път.

Преспите синкави блесват
мигом преди да заспят.
Сбогом, земя на разврат!
Твой съм, виелице-песен.

Песен четвърта

Слушам гласа на топежа –
светло снегът заспива,
стоплен топи се скрежа,
бяла зора се разлива…

Зъзне в пръстта тишината,
с пръстени ледени звънка,
с пръсти студени премята
куки-ледунки* навънка.

Слушам как пие земята
светещи в изгрева ручеи,
сълзи от пролетен вятър
искри сребърнозвучни!

(5 януари 2020 г., Севлиево)

---

* Ледунка (диал.) – ледена висулка на покрив