Деидентификация (обезличаване чрез езикова злоупотреба)

Когато една дума не може да се „приватизира“ отведнъж (както „майка“, „баща“ и т. под.), тя се „клонира“. От една-единствена, майката става „биологична“, „приемна“ и т. н. Бих нарекъл това „деидентификация чрез нова дефиниция“, а на „ненаучен“ български – „обезличаване / обезсмисляне чрез езикова злоупотреба“. Когато настъпи окончателната деидентификация, майката ще може да бъде мъж, дете, дърво, каквото поискате. Стига „любов да има“. Впрочем, думата „любов“ е вече почти напълно деидентифицирана.

Използвайте този модел на деидентификацията като пробен камък за многото нови думи и употреби, навлезли в езика ни напоследък. Ще останете смаяни. И ще разберете как думите с подменени денотати служат за подмяна на възприятията за реалност.

–––

* Денотатът, онова, което думата обозначава, или посочва. Пътен знак. Представете си, че отивате за „село Борово“, но някой иска да ви отклони. Нужно е просто да завърти пътния знак, вместо към „село Борово“, към „село Див дол“. Или, защо не? – към пропаст. Това е промяна на денотата (предмета, към който смисълът на думата сочи). Другият начин е да остави знака да сочи към „село Борово“, но да залепи върху него нов надпис: „село Главатарево“ примерно. Това е промяна на конотацията (смисъла, който думата носи отначало).

Това са двата метода за „деидентификация“.