Старинната китайска култура и нейното значение за днешното българско общество
По-долу споделям думите на представянето на поредицата „Основни понятия в китайската мисъл и култура“ (кн. 1-9) на Семинара по културни взаимоотношения: 70 години дипломатически отношения между КНР и България (Институт Конфуций София, 11 декември 2019 г.) . Мисли за важността на отстояване на коренния и осветен от векове смисъл на думите, понятията и културните ценности на един народ. Приятно четене!
Да се представи културата на един народ чрез езика и устойчивите, дошли до нас от прастари времена изрази и понятия, е едно колкото брилянтно, толкова и трудно начинание. Брилянтно е защото културата и цивилизацията се предават и съхраняват чрез словото и в този смисъл словесността и особено способността ѝ да устоява срещу капризите на времето е от първостепенна важност за запазване на всяка цивилизация.
Китайската цивилизация е може би единственият образец за това как словесността увековечава мисловността като култура и традиция. Езикът и до днес остава един от ключовите фактори за устойчивостта на китайската култура, затова деветтомната поредица „Основни понятия в китайската мисъл и култура“, от която четири вече са издадени на български език, е своевременно напомняне и на нас, българите, колко важно е познанието на собствения език и културата, която той носи в недрата си и пази чрез трайни и осветени от вековете думи, понятия и изрази.
Китай е може би единствената държава, в която осмислянето на миналото, съживяването на словото и мисълта на духовната старина, е не просто културна традиция, но и държавно дело. Според мен, това е един от белезите на силната държава – силната ѝ връзка с нейното историческо слово.
Корените на мисленето са корени и на културата. „Основните понятия в китайската мисъл и култура“, като прозорци към мисловността на една цяла цивилизация, са подбрани внимателно от огромен екип китайски и чуждестранни учени, подредбата им е азбучна, според латинския ред на буквите в китайската фонетична азбука пинин. Обяснени са достъпно и подкрепени с илюстративни примери от огромно множество древна и средновековна китайска книжнина, почти напълно непозната на българските читатели. Наличието на макар и кратки цитати от толкова много китайски източници ни въвежда и в китайското книгознание.
Всичко, което читателите биха открили сами, ще оставя настрана, за да обърна внимание на ония извънтекстови измерения на тази поредица, които открих след превода и прочита ѝ и които, според мен, я правят изключително важна не само за изучаващите Китай студенти и читатели, но и за любителите на философията на живота, мисълта и смисъла на цивилизациите въобще.
Първото ми впечатление е преобладаването на термини от областта на литературната теория и критика. Естественият въпрос, който такъв акцент поражда, е: защо в китайската цивилизация литературата, особено поезията и поетиката, са толкова значими? От най-дълбока древност литературата в Китай е жива съставка на държавното управление, било като средство за намиране на талантливи учени за държавни служители, било като средство за възпитание на нравите и извисяване на обществото като цивилизация. Неслучайно още в древността Китай е прочут като „царство на поезията“. Литературата, на свой ред, е свързана с философията, историята и едно присъщо в много висока степен на Китай явление – преклонение пред древността.
Една от главните причини за величието на китайската цивилизация и култура е възпитаваното още от дълбока древност благоговение към старината, към словото на предците, към образците на древността; при своето развитие китайската култура е надграждала постигнатото от предишните си творци, без да руши, оспорвала е, без да отрича, и никога не е новаторствала, поставяйки за основа на новаторството си самото новаторство. Някои намират това за скованост — нека е така. Това обаче е сковаността, която сковава една о друга епохи и постижения и върху тяхната крепка основа гради културни постижения, които не изчезват във времето именно защото са сковани едно в друго, а заедно — в една древно-нова цивилизация. Средният път, който Конфуций завещава на тази цивилизация, винаги е разполагал силите отляво и отдясно към средата, към отстъпчивостта, към миролюбието, към благоговението към праотците и тяхната мъдрост. Скромността и трудолюбието са дълбоко свързани с приемствеността, която е белязана с липсата на културен радикализъм, а още по-малкото, на нихилизъм в тази древна култура. Едва в най-ново време, като някакъв странен експеримент, в китайската култура започнаха да се провират остриетата на нихилизма с неговата без-логосност и противоприемственост. Естествено, плитковатостта на подобни течения, които „опипват“ спецификата на китайската култура единствено, за да се възползват от нея и, като паразитират върху нейната хилядолетна словесност, да я разграждат отвътре, е явна тъкмо в „несковаността“ им, която изглежда като свобода, а всъщност е несвързаност, изкорененост, разобщеност от мъдростта. Ето защо връщането към „основните понятия“ в коя да е култура е проява на държавническа мъдрост. В тази именно връзка читателят ще намери в поредицата немалко понятия от областта на старокитайската политическа философия, стратегическо и военно изкуство.
Друга особеност на поредицата е нейната академична изисканост и възможността да се настроим към едно присъщо на древните цивилизации вглеждане в думите, макар и чрез превода на нашия роден български език. Това вглеждане пък е особено важно за разпнатата на кръстопът България – първият въпрос, който то може да породи е: защо строгото придържане към основни понятия и кристализирала през вековете мисловност са жизнено важни за нашето запазване като цивилизация? По какъв начин подмяната на основни културни и нравствени понятия подкопава цивилизацията и работи срещу една култура? Защо езикът, взет и като целокупна словесност, и като ясно-определена смисленост, е най-важен фактор за благоденствието на един народ? И като следствие, защо всеки народ трябва ревностно и с огромна предпазливост да пази културните си понятия?
За отвикналия да се вглежда в същността на думите съвременен човек сборникът „Основни понятия в китайската мисъл и култура“ може да се окаже не само възможност за вглеждане в най-важните умопостижения на китайските мислители, но и повод за вглеждане в изгубените смисли на много основни понятия в нашата българска култура и духовна традиция.