Кратка история на първобитния човек
В началото бе гледането. Хората нямали книги и затова не оставили спомен за себе си, но след като се превърнали в прах, техните домове и държави изчезнали от лицето на земята.
В древността, но по-късно, когато образованите хора били „богоизбрано“ малцинство — жреци и владетели, — те вярвали, че думите имат такава сила, че използвали за записването им камък, коруби на костенурки, нефрит, бронз, бамбукови дъсчици. Ако се опитате сега да възпроизведете един надпис от техните, ще трябва да се трудите часове. Затова всички думи, преди да бъдат записани, били претегляни с „аптекарски везни“ като злато. Съответно стойността на думите се измервала в злато. Дон Кихот нарича тази епоха „златен век“.
По-късно била открита хартията, но върху нея пишели с ръка и трудът на ръката също бил огромен, затова думите се измервали в сребро.
Колкото повече хора научавали тайната на писмеността, толкова повече тя се нуждаела от нови средства за размножение на книгите. Така било изобретено книгопечатането, отначало, чрез изрязване на знаците върху дъски огледално, а по-късно и с матрични знаци, които само се нареждали в сандъчета. Това също било огромен труд и учените люде следели да няма грешки. Но колкото по-лесно се създавали книгите, толкова по-лесно в тях се вмъквали и грешките.
Дошли времената, когато книгите се пишели с клавиатури върху компютри и умни (аз бих изправил тази представа с друга дума: хитри, а някога направо лукави) устройства.
Колкото по-бързо летяла ръката на пишещия, толкова повече грешки се влачели подире ѝ, а правилата ставали все по-малко и по-малко, за да заличат неудобните граници между образованост и безкнижност. Толкова по-ниска ставала обаче и себестойността на думите. В представите си хората били „напреднали“, но в умствено отношение те повече и повече изоставали. Така постепенно от златния век се стигнало до каменния век. Думите станали ненужни като камъните — явили се усмихнати картинки.
А там, където картинките все още не можели да изразят рудиментите от мислене, първобитният човек пишел кратко:
zdr ko pr
За да има какво да разгадават и ония, които ще дойдат след нас: в епохата на победилите картинки.
