Нашите агнета играят с вълци
Това бе мисълта, която прогони тази сутрин, малко преди пет, тъй нужния сън от мене.
– Нашите агнета играят с вълци!
Сякаш глас го изрече в ума ми и мисълта тъй натрапчиво се вряза там, че накрая трябваше да ѝ отстъпя, да стана, да пиша.
Колкото повече мислех, толкова по-широк свят откриваше пред мене тая простичка мисъл.
Да тръгнем от ума. Умът, който не умее да отличава добро от зло, добродетел от порок, който с доверчивостта на агне играе с вълци. Колко често се заиграваме с мисли, доверяваме се на идеи, чиито корени не познаваме; колко пъти предпочитаме да вярваме, че вълците всъщност са агнета, без дори да изпитваме техните намерения, „сложни мотиви“, които, уви, могат да бъдат разбрани единствено ако преодолеем желанието си … да играем.
А вълците също обичат да играят с нашите агнета!
Колко пороци, колко страшни грехове се промъкват към нашите агнета, просто за да играят с тях. Агнетата могат да бъдат и мислите ни, и децата ни, и добрият ни, но наивен народ…
И понеже стана дума за деца – колко много благодетели имат те днес в тоя свят, заприличал на блато! Но за да видиш блатото, трябва да си разбрал, че земен рай не съществува.
Ала нашите агнета обичат играта, дори ако Агнецът им е казал и пастирите повторили, че са именно агнета сред хищници в кожи.
Напълно законният ни копнеж по изгубения рай е родил безумието да търсим рая, играейки с вълци – идеи, които наричат себе си „добри“. Тъй са се родили утопиите. „1984“ не е паднала от небето. Ние въпием срещу вълците, играещи си с агнетата, които вече не смеят дори да говорят своя език; но забравяме, че „1984“ е започнала от играта на нашите агнета с вълци. Това е изобразено във „Фермата“.
Нашите вълци са верни на принципа си да общуват с агнетата чрез „езика на кожите“. Ония повърхностни думи, които тъй запленяват агнешкия ум (който, обаче, не бива да се бърка с „ума на Агнеца“, агнецкия ум)!
Думите! Играта с думите! Лекотата, леснотата, лекомислието! Комфорта с неговите комформизми. Агнешките думи помагат на играта с вълците. Агнецките пък вече са на изчезване. Опитвам се да си спомня колко пъти в общественото пространство съм чувал имена на добродетели… Изпитвам трудност. Смътно си спомням разкази за оказано милосърдие. За спасен човек. Колко малко са дори те, които могат да служат за камуфлаж на вълчи идеи! Но вслушайте се да чуете: целомъдрие… девство… въздържание… кротост… прощение… любов към враговете (не към вълците!)… Дори човеколюбието е „хуманност“ – абстрактна, хубава дума, с която може да се борави без опасност от… „зараза“.
Защо не започнем отначало? Да преподаваме на децата си най-важното умение в живота: да отличават доброто от злото – дори скритото добро от прикритото зло! Да бъдат агнета, но да не встъпват в игри с вълци! Да отличават вълците, които от любов към агнетата са готови на всякакво „обществено преустройство“. И да не се доверяват на кожите на езика и на езика на кожите. Това е изкуство, което изисква дълъг труд. Но си струва. В противен случай…
Нашите агнета ще продължат да играят с вълци.
А вълците умеят да „играят“ ненаситно!
