Защо идеята за „детско правосъдие“ е извратена в самия си корен?

Малцина се замислят над факта, че дори когато в семейството има насилие и реално оправдание за намеса – и тогава отнемането на дете е противоестествено. Намесата трябва да е от съвсем различно, наказателно, естество.

Идеята за лишаване от “родителски права” трябва да се премахне изцяло, защото родителското право е неотнимаемо (върнете гените на родителя и тогава отнемете родителството му!). Семейната връзка е нерушима по самото си естество (това е очевидно за нас, християните, но доказуемо на генетично равнище и за нехристияни).

Отнемането на родителски права и на деца от семействата е същата като идеята за концентрационните лагери, само че при нея изграждането на концентрационния лагер е психологическо.
Не можеш да отнемеш нещо, над което нямаш власт. Следователно, идеята за отнемането е идея за концентрация на ВЛАСТ в ръцете на овластените да отнемат! Идеята за отнемане на деца е пълно съответствие на идеята за национализация на частната собственост. Прокарайте паралел и ще видите, че това, което се планира и върши е повторение на репресиите от 1917 (Русия) и 1944 (България). Само че много по-“изтънчен” и по-брутален начин.

Да, домашното насилие е противоестествено. Това обаче не е никакъв повод да бъде заменено то с нещо още по-противоестествено (и също така насилие) – отнемането на дете от семейството му. Семейството е неделима единица. Разводът, макар и допустим, е по природата си неестествен, както е неестествено обратното на любовта. Да се замени една противоестественост с друга не е и не може да бъде решение. Видяхме от челния опит на страните с такова законодателство, че подобна противоестествена намеса не само не решава проблема с домашното насилие, но напротив – умножава го и го прави заразен. А заразата е мотивирана финансово. Както е известно, колкото по-голяма е сумата, толкова по-малка е вероятността да се спазват права и да не се вършат нарушения. Това е чисто, нерафинирано зло.

Разумът повелява да се отнема причината за насилието – насилникът. Да се лекува душата му, ако той има желание за това. Какво е сторило детето, та да бъде то подмятано като жива стока? Кой има правото да си присвоява съда над семейството и по силата на какво естествено правосъдие такова право изобщо съществува? Това дори не е право. Това е криво, кривда, изкривяване, извращаване на самото естество на семейната природа на човешкото общество.
Време е – има и поводи – да се ревизира и напълно изкорени идеята за санкции над престъпниците и насилниците чрез насилствени, неестествени наказания над жертвите им!

28 ноември 2019 г.