Въпросник за родители

Образец за попълване на модерни въпросници по старомоден начин:

– Брой деца в семейството?
– Колкото Бог даде, засега три.
– Кое по ред е детето в семейството?
– В някои неща е последно, в други първо, питайте конкретно, моля!
– Възраст на майката?
– Няма възраст! Обикнах я заради душата ѝ, а душата е безсмъртна.
– В дома Ви говори ли се на друг език, различен от българския?
– Говорим на книжовен, богат български език. Доста различен от този, който днес наричат български и който е мелез от американски английски и остатъци от правилен български. Иначе, говорим и други езици, да.
– Ако отговорът е „да“, моля, посочете на кой език най-често се говори в дома Ви?
– Най-често говорим на правилен, неомесен с чуждици български.
– Образование на майката?
– Дълбоко нравствено. С ясни семейни ценности.
– Образование на бащата?
– Надявам се, също така добро като на майката.
– Кой основно полага грижи за детето в дома?
– Всички за всекиго постоянно. Затова сме семейство, не се делим!
– Колко често възрастен от семейството се занимава с детето (чете книжки, пее песни и др.)?
– Постоянно, всеки свободен миг. Нямаме телевизор. Не ползваме умна електроника за да мътим детските умове.
– Колко време детето е посещавало детски ясли?
– У дома нямаме ясли, а тъй като на село вече и добитък не можем да гледаме (бабх забраниха, имало чума, проказа и пр.), това лято насякохме яслите за огрев.
– Има ли детето сериозни здравословни проблеми? Има ли детето някои от изброените проблеми?
– Това е поверителна информация, дайте си личната карта и ще помисля, дали да Ви споделя.
– Има ли член на семейството, който е проговорил по-късно?
– По-късно от кого? Всички проговориха преди Айнщайн, който е проговорил на 4.
– Случвало ли се е понякога детето да наблюдава грубост и насилие на възрастни?
– Не, никога. Нямаме телевизор, не гледаме съвременни филми, не играем „детски“ електронни игри.
– Според Вас какво е материалното положение на Вашето семейство?
– Същото като на държавата, но вероятно много по-лошо от това на нейните парламентарни представители.
– Кой от родителите на детето работи?
– Всички. Който не работи, не трябва да яде.
– Колко пъти през последната година сте били на почивка заедно с детето?
– Всеки ден. С деца като нашите всеки ден е радост, почивка, безгрижие.
– Има ли детето/ имат ли децата Ви самостоятелна стая?
– Вие да не искате да възпитаваме егоисти и индивидуалисти?!
– Разполагате ли в дома си с течаща вода за пиене, готвене и хигиена?
– Не. Водата тече само когато я пускаме. Течове не сме имали от години.
– Кое от следните твърдения най-много се доближава до начина, по който говори детето?
– Говори с дълги изречения на хубав български език. Всеки ден четем книги заедно.
– Моля, постарайте се да определите точно колко често Вашето дете:
показва привързаност към някой от близките си хора, като се гали, прегръща и се гушка в него?
– Постоянно.
– се отнася добронамерено и внимателно към другите деца?
– Когато и те се отнасят така към него.
– трудно може да бъде успокоено, когато е развълнувано?
– Уточнете смисъла на „развълнувано“. В навечерието на рождени дни, на празници и игри, всички деца се вълнуват. И представете си, изобщо не ги „успокояваме“!
– след като прекъсне за кратко нещо, което прави, може бързо отново да започне същото действие?
– Ами когато прекъсне да си мие зъбите сутрин, продължава вечерта. Със същите зъби! За другите неща ще се наложи да уточните поотделно.
– прави неволни движения, повтарящи се поклащания на тялото или има тикове на лицето?
– Не прави такива неща. Веднъж само, видяло по-големи на излизане от дискотека и се опита да ми предаде движенията им. Но това беше наужким.
– чупи, унищожава предмети, когато е ядосано?
– Ееее, моето дете да не е „капитан Америка“? Отде такава сила? Отде толкова предмети за унищожение и чупене?
– разбира какви чувства изпитват другите в различни ежедневни ситуации?
– Ооо, това винаги го разбират! Но сменете думата „ситуация“, децата не я разбират.
– реагира раздразнително дори на слаби шумове и светлини?
– Не разбирам въпроса. Детето ми да не е къртица, изкарана на светло?!
– спазва реда си при игра (на пързалка, на люлка, с играчки)?
– Спазват се правила. Ред се чака.
– измисля игри с въображаеми обекти и използва наужким някои предмети (напр., кубче като количка и др.)
– Кое дете не прави това?
– се ориентира по емоционалния израз на лицето Ви какво ще направите (напр. очаква го мъмрене при гневен израз, целувка при радостен израз и др.)
– Ако някой ви се усмихне или ви погледне радостно, вие очаквате ли целувка?!
– движи се непрекъснато, трудно стои на едно място?
– Въпросът е неясен. Вие можете ли да стоите на едно място, без да се движите, например 3 часа?
– плаче или се смее без наличието на явни причини?
– Въпросът е неясен. За децата има много явни неща, които за възрастните са неявни.
– може да се концентрира и да задържа вниманието си за 5-10 минути при интересна дейност?
– 5-10 минути?! Като четем книги, и часовете минават неусетно!
– се случва да удря други деца?
– Случва се. Случайно (както думата подсказва). Но такива Случаи има много рядко. И винаги си искаме прошка.
– помага на деца, ако имат нужда от това?
– Само на деца?! Децата ни помагат и на нас, когато имаме нужда.
– задава много въпроси за света, предметите, за хората?
– От колко нагоре въпросите стават „много“? В какъв интервал от време?
– гледа Ви в очите, когато му говорите и проследява погледа Ви, за да разбере накъде насочвате вниманието си?
– Само когато аз го гледам в очите. Когато седим един до друг това е невъзможно.
– проявява интерес и проучва нови предмети, разглобява играчки, за да види от какво са направени и др.?
– Само играчките, които са направени да се сглобяват. Другите ги ползва, пак с интерес, но е достатъчно умно, за да знае, че не всички играчки са за разглобяване. Вие не знаехте ли?
– подражава на герои от приказки и филми, като имитира техни типични действия и поведение?
– Вие какво сте завършили? Не знаете ли, че детското поведение е почти изцяло изградено върху подражание?!
– общува лесно и се заиграва с другите деца?
– Какво е „лесно общуване“?
– се усамотява от другите деца, като избягва игри с тях?
– Когато има нужда да общува с нас, естествено. Някои игри ние сме го научили да избягва, например, когато децата се събират, но не играят едно с друго, а разцъкват „умни телефони“ или „плейстейшъни“ (каквото и да означава последното).