Реката има извор, дървото има корен…
РЕКАТА ИМА ИЗВОР, ДЪРВОТО ИМА КОРЕН, ДЪРЖАВАТА ИМА ИСТОРИЯ, А СЕМЕЙСТВОТО – РОДОСЛОВНА КНИГА.
Преди месец-два роднини на жена ми Xiao Li се обърнаха към нас с молба да им предадем кратки биографични данни и снимки на нас и децата ни (семейни), защото ще ни включат в родовата история на фамилията Сяо. Китайското семейство, дори когато в него има чужденец, остава вкоренено в китайския народ; дори с чужда фамилия, аз влизам в рода Сяо. Защото китайците (правилно) виждат брака между двама души като сливане на два рода. Историята, която дотогава е протичала в две реки, захваща да тече в една от мига на брака. Това, само по себе си, е тайнство на гените, тайнство и на духа. Една дълбока и древна причина да не се посяга с лека ръка на едно семейство.
Китайците са народ, който от дълбока древност тачи фамилността, семейната култура е съдбовен фактор за тяхното пребъдване през вековете. В тази семейна култура може би на главно място стои ПАМЕТТА, която е свързана с почитането на предците от най-древни времена.
Родът на жена ми, например, събират материали от години, написали са родова история, поименна до началото на ХVІ век, а по-назад – пофамилна. Така корените на фамилията им се проследяват чак до 1 век, че и по-назад. Когато попаднах на родовата им книга за пръв път през 2010 година, бях едновременно озадачен, потресен и омаян! Тогавашното, “старо” издание, беше без снимки. Новото, узнах, ще бъде вече “илюстровано”. Всеки от огромната фамилия Сяо (става дума за стотици, може би дори хиляди членове, пръснати из провинция Дзянси и отвъд), ще може да си поръча, срещу съответен паричен принос, своя собствена книга. Приложената снимка на първата страница на семейната книга на рода Сяо започва с думите: „Реката има извор, дървото има корени, държавата има история, родът има родословие. Родословната книга е за семейството това, което е за държавата – нейната история.“ Това казва всичко!
Бих искал да насърча всички помнещи и грамотни българи (повече не се изисква!) да седнат и отделят време за споделяне на спомените си и издирване на родословието си. Малцина имат такива книги. А те, в някаква степен, предопределят бъдещето ни като народ. Помнете, спомняйте си, пишете, братя и сестри българи! Не изяденото и изпитото, а ТОВА ще ни остане и нам, и на децата ни.
