Нашата семейна култура

Глава 51 от книгата ни „Да обичаш България, да обичаш Китай“. Градът на детството. Нашата семейна култура

Кръгът е вече затворен. Завърнах се на мястото, гдето прекарах най-честитите дни на детството си и се заселихме в най-свидния дом на някогашните ми детски мечти. „Завинаги“ – казваме на себе си, – макар „нищо да не трае вечно, освен вечността“.

Две малки стаи и кухня, които сега ни приютяват, за някои може да се стори малко пространство за петчленно семейство. Ала топлината е по-силна, когато сме по-близо – тази топлина се ражда и от триенето, но още повече от липсата на себично пространство, известно също и като „лично/неприкосновено пространство“. Понякога за мен е трудно, дори невъзможно, да пиша и превеждам, бидейки изцяло на „повикване“ от трима, вече четирима души. Но това е пречка само ако гледам на нея едностранчиво. Не бих живял в тъй широка къща, че да сме отделени един от другиго от „лични/неприкосновени“ стени. И, за щастие, жена ми и аз мислим еднакво по този въпрос.

Българската и китайската семейна култура и традиции са доста близки в много отношения. Както във всички древни култури, семейството е начало и основа на държавата. Отделното семейство също така съвършено разкрива духовното състояние на неговите членове. Ето защо аз вярвам, че семейната култура е най-важният, основен камък не само на обществото и държавата, но и на човечеството като цяло. Семейството е храм, където човек принася в жертва себичността си в името на другия. Никакви разговори за човечност, хуманност, уважение към другостта не са възможни, ако човешкото сърце е хладно към собственото му семейство. Ако не обичаш своето семейство, а след него – своите съграждани, своя народ, ти просто няма как да обичаш „човечеството“!

Семейството е началното училище по самоконтрол (въздържание), самосъзнание, себепознание, любезност, прошка, щедрост и тъй нататък. Ако един човек е способен да предаде семейството си, той ще предаде и държавата си, и народа си! Изневярата е предателство към своята Родина – това са разбирали цивилизованите народи в миналото и са поставяли прелюбодеянието за углавно престъпление не поради „средновековна закрепостеност“, а поради дълбока психологична проницателност. Едно прекрасно качество на нашата семейна култура е именно това, че нямаме „лично пространство“ в смисъл: това пространство тук е мое и не смей да го нарушаваш! Единствената неприкосновена област, която съществува в едно семейство – това е брачната чистота на семейното ложе на мъжа и жената. Всичко останало е споделена, и затова свещена територия. Лили и аз учим децата си, че най-лошите думи в един дом и семейство са „мой“ и „моето“.

Веднъж се случи да си угодя на прищявката да си купя нещо за себе си – нещо, което няма да допринесе по никакъв начин полза на цялото семейство. И когато това се случи, аз усещам, че съм нарушил свещеното единство на семейството ни. Когато някой в семейството си угажда само на себе си, това е много неправилно. Такава постъпва мигом те поставя извън семейството – като нещо отделно, нещо само по себе си. Това, най-вече, е наказание само по себе си. То ти отнема светлината и свободата, които притежаваш, когато не си „сам по себе си“. То също разрушава основното разбиране на семейството като на една ненакърнима цялост. От друга страна, едно от нещата, които ме правят извънредно щастлив, е – когато съм припечелил нещо, да го поставя в семейната хазна и да се чувствувам свободен дори от най-малкото желание да го притежавам аз. Семейното притежание ме освобождава от един долен инстинкт – този на съсредоточената върху себе си алчност. Всичко, което печеля и което желая, е в крайна сметка посветено на нашето семейство. Жена ми е същия тип човек: тя постоянно се отрича от собственото удобство, удоволствия и желания в името на семейството. В това отношение тя дори ме превъзхожда и имам много да науча от нея! Върху този въпрос ние имаме мълчаливо съгласие и нашата връзка е силна точно благодарение на пренебрегването на себе си – убеден съм в това, – и подсилвана още повече от всесърдечния стремеж да правим онова, което е за доброто на другите в семейството.

Причината да пиша за нашата семейна култура в отделна глава е несъкрушимата ми убеденост, че кризата в съвременното общество е дълбоко вкоренена в кризата на семейството, която, на свой ред, е дълбоко вкоренена в онова, което най-често описваме като „модерна култура“ и „модерен свят“ и което, по-просто казано, е най-прозаично царство на егоизма и хората, провъзгласили себе си за богове. Самозваните богове, обаче, не могат да видят по-далеч от носовете си и „мъдростта“ на „не ми пука дали светът ще загине след като умра аз“ е практическото определение на консуматорския светоглед на всички равнища. Загубата на семейната топлина се случва след като егоизмът се е заселил дълбоко в човешкото сърце и общество. Симптомите на тази студенина не са просто предупреждение, те за доказателство за заплахата, че тази цивилизация е обречена и вече умира. Или, ако ми позволите да парафразирам едно древно римско възклицание: Семейството – на лъвовете! Срещу естественото семейство (т. нар. „традиционно“ семейство от мъж и жена) днес има враждебно отношение, което се основава на едно напълно лъжовно разбиране за свободата: себичност, себеугаждане без граници, себепоклонение (често изразявано било като „самоидентификация“, било като „сексуални права“) и още много други форми на себеобожествяване, което, парадоксално, ограбва и разрушава щастието, което едно истинско семейство дарява на членовете си – щастието да забравиш себе си, отдаден на служение на другите. Взирането в своето собствено „аз“ ни заслепява за най-обикновени истини, най-обикновени радости, и най-обикновени правила за здрав живот.

В китайската култура, както и в по-старата българска култура, семейството заема благочестиво високо положение. В Китай се издават цели поредици от книги, които бих искал да преведа на български език – те разкриват мъдростта на семейния живот, семейното възпитание и образование. Те биха се превърнали в чудесни български поредици, които да ни върнат към простичката, но блестяща мъдрост на нежната грижа за най-скъпото в преходния ни живот – откритието колко велика и важна е тая мъничка клетка на обществото за всички общества и за самото съществуване на света.

Оригиналното издание на книгата ни на английски език е налично в Амазон: