Случайни разговори с моите деца (4)

Четвърти разговор. За доброто и лошото отлагане

Септември донесе на нас есенно настроение, а на Тошко – изпитанието да премине от всекидневни игри към определени по дни и часове училищни и домашни занимания. Нежеланието игрите тъй безславно да намалеят и да се правят усилия за четене, упражнения и уроци естествено прие вид на хитро заобикаляне и често отлагане.

Днес темата за отлагането узря непреднамерено. Обеща ми преди вечеря да чете половин час книга, която харесва.

– Тате, може ли след вечеря?

Добре, от мен да мине и тоя път. Ала докато вечеряхме, шеговито му подхвърлих:

– Тоше, а дали след вечеря няма да кажеш: може ли след банята? А после – може ли утре, че вече съм изморен? А утре – може ли вдругиден … и така до края на света?

Тоше смутено мълчеше.

– Ако сега, докато си още дете, свикнеш да отлагаш, един ден това може да се превърне в болест, която трудно се лекува.

Замълчахме. Внезапно ме осени мисъл:

– Ако искаш да знаеш, отлагането може да бъде не просто вредно, но много полезно.

– Как така? – светна в очите му детското любопитство.

– Първо обаче нека ти кажа колко опасно е да отлага човек добрите намерения. Представи си, че на някого му се свиди, трудно дава на другарчетата си и дори на сестричката си и най-дребни неща. Той обаче разбира, че това не е добро и решава да се бори.

– Как?

– Ами, най-лесното упражнение срещу нещо лошо, което сме разбрали че го има у нас, е да правим обратното. На това момче, например, не му се дава; то решава обаче, че въпреки неохотата си, ще дава. Един ден, вървейки по улицата, вижда бедняк. Първата мисъл, която му минава през ума, е – „Дай му поне 50 стотинки, няма да обеднееш от това“. Момчето се вдъхновява и приготвя един метален лев. Когато обаче приближава, друга мисъл му казва: „Ами ако се преструва? Ами ако си купи цигари?“

– Какво трябва да направи момчето?

– Това, което му казва добрата мисъл. Добрите намерения не бива да се отлагат. Понякога си мислим, че като ги отлагаме, това правим защото сме умни. А всъщност не сме умни, но се боим да се разделим с лошите си навици. Някои хора хем искат да се откажат да пушат, хем днес си казват: айде, за последен път; утре отново: айде, за последен път… и така месеци и години. Според теб умни ли са, като постъпват така? Вземат добро решение и постоянно го отлагат…

– Не.

– Разбира се, че не. Отлагането обаче може да е изключително полезно в следния случай. На едно друго момче му минава мисъл да опита цигарите като други свои връстници. Тази мисъл става натрапчива (тая дума разбираш ли я? Означава, че мисълта е като муха – мине не мине, и отново забръмчава в ума на момчето.) Но това момче проявява разум и ѝ казва: „Добре, ще опитам и аз една цигара, но утре, днес имам домашни, после трябва да полея цветята или нещо друго да сторя…“ На другия ден същата мисъл отново го безпокои, но то пак отлага и отлага. На четвъртия ден мисълта става слаба, на петия още по-слаба. Накрая мисълта като че ли сама се отегчава от това отлагане и съвсем се изгубва. И така чрез доброто отлагане това момче успява да победи злото. Тази мъдра борба я научих от книгите на църковните отци и подвижници, Тоше, но мъдростта е навсякъде. Когато изучавате „Хамлет“, драма от великия английски писател и поет Уилиам Шекспир, там ще видиш как Хамлет съветва майка си да се въздържи от нещо лошо веднъж, втори път и накрая, казва ѝ той, ще видиш как сама ще станеш силна и лошото няма да те увлича.

Та този случаен разговор започна така – с отложеното четене – и завърши с Шекспир.