Чумата на ХХ$ век
Същинската чума на тоя век (а само на тоя ли?) е алчността – за пари, за власт, за удоволствия. «Няма напълване клисурата на страстните желания» – казва китайската пословица. Представете си до какви размери достига само тази алчност – влизат ти в гаража, намират драскотина върху автомобила ти и ти казват: «Колата ти е в риск, вземаме ти я!» – без дори да имат книжка за шофиране! Това, разбира се, е иносказание, което обаче още повече подсилва абсурдния казус с децата. Съществува душевно устроение, при което човек е способен на всякаква гадост и безчовечие, за да засити алчността си. При това колкото повече страстите растат, крепнат, увиват се като питони около сърцето на такъв човек и смучат от там жизнените му сокове, толкоз повече този човек ослепява за тях, приема това за нормално, и «няма угризения» – да, най-нелукаво няма угризения – на съвестта! Всъщност, всичко тръгва оттам. Съвестта е … «религиозен конструкт»? Освободеният човек може и без нея. Уви, дори животното не губи мярката, поставена му от природата. Освободеният човек е много повече над (т.е. под) животното – за него мярката е … социален конструкт.
«Идентифицирам се като…» е разновидност на тази чума на 21 век. Отказът от реалността – в една-единствена област, сексуалната (защото «идентифицирам се като Наполеон» все още не е задраскано от прословутия списък на великите американски психиатри) – говори за бунт срещу самата човешка природа и разум, и свидетелствува, че сексуалната разпуснатост има страшни последствия не само в собствената психика, но и продължение, чрез наследствеността, което може да се «доразвива» до практически безпредел. Самото навлизане на понятия като «джендър», допускащи съществуването на паралелна реалност, която може да не съответствува на физическата, е победа на капризите на болното въображение над здравомислието. Но тъй като «думите са също нещо относително», да наречеш болестта – здраве е въпрос на… доходност. Навремето бай Ганьо бе казал, че и магаре би могъл да избере за депутат, а неговия (не)далечен потомък твърди, че и жена може да убеди, че е мъж – а за това е достатъчно жената да има детски ум: дете на всичко вярва. Затова е важно да се започне с децата. Да се работи с тях, т.е. върху тях. «Сложността» на казуса се крепи на дълбоко заблуждение (дали всъщност е заблуждение?), залегнало в основата на възприятието на «душевен пол» (нима душата има пол?) в науката за душата, която отрича съществуването на душата. И всъщност не истинността, а доходността определя развитието на този казус.
(Личен дневник, 5 август 2019 г.)
