Словесното развитие на личността – стремеж към постигане на личните предели на развитие
Снощи разговаряхме с един поддръжник на Старата школа и в разговора се явиха интересни мисли. Една от тях бих искал да споделя с всички в групата ни:
Словесното развитие като стремеж към пределно развитие на личността
Човешкото мислене се изгражда чрез словото. И макар усвояването на родния език да става несъзнателно и речевите навици да се придобиват неволно, развитието на човешката личност чрез възпитание и образование е съзнателен и волеви процес. Допирът помежду ни, общуването ни като личности, възможностите да изразяваме личността си свободно и мислите си – пределно ясно, всеобхватно, нюансирано и изтънчено – всичко това опира до нашата словесност и словесно развитие. В основата на словесността стои мисленето – мисловността като дар на човешката личност. Мисловността пък се подхранва от словото. Съществува мислене до раждането на словото – светкавици на мисловността, които раждат прекрасни творения и изобретения – но за да станат те достояние на съзнателната ни мисловност, да бъдат споделени, развивани и усъвършенствувани – за това е нужна развита словесност.
Всичко това ме води към извода, че човешката личност е призвана да развива словесността си към възможните предели – да разширява способностите си за мислене и словесно изразяване до постижимите за нея граници. А това е осъществимо чрез непрестанен труд над личното слово и мислене. В Китай и въобще в древните цивилизации много рано е осъзната водещата сила и власт на словото, поради което словесността като наука и изкуство е заемала ключово място в образованието и културата. В Китай до началото на ХХ век държавни служби са били получавани след изпити по литература – т.е. умение да се изразяваш и да съчиняваш изящно, ерудирано, възпитано според древни образци на словесността. Статистически, днес Китай и другите далекоизточни държави са с най-висок IQ. Това определено е свързано с ранното и неотстъпно развитие на словесността. Знаменитият учител Теодосий Теодосиев някъде споменава, че за да се развие интелект над средния, едно дете е длъжно да прочете 2000 книги от по 600 страници до шести клас! Това, разбира се, е образно изразяване и не трябва да се възприема буквално, но то отразява същата истина, която е вградена в основите на традиционното китайско образование. Днес този труд изглежда непосилен и непривлекателен. Но именно четенето, непрестанното пребъдване в силно словесна, наситена с високи образци на словесност среда, е една от естествените и изпитани от вековете «методики» за разширяване границите на собствената интелигентност и поставяне на максимално широки основи за личностно развитие.
Всичко това ляга в основите и на нашата Стара школа – и с това ние не откриваме нищо ново. Просто се завръщаме към път, по който най-образованите личности в историята на човечеството са вървели от детството си. Словесното развитие на детето и зрелия човек са златното средище за развитие на мисловността, която е основа за всяко следващо развитие в която и да е област на знанията, изкуствата и културата. Постепенното, но непрекъснато обогатяване на словесния запас, неотстъпното развитие на умението да се мисли, да се ословесява всичко в заобикалящия ни свят, да се разширява словесно вътрешния ни свят – това е първото стъпало на качественото и неотемлемо образование на духа и личността.
Благодаря Ви!
Речевия ми диапазон е малък, за да опиша насладата, докато четях ….
Да искаш да развиваш начина си на мислене!
Като дете бе доста тегаво летоска да залягам над книгите, десетилетие….две по -късно разбрах защо е нужно.