Случайни разговори с моите деца (2)
Позлатената делва
– Денят «Света Троица» е имен ден на нашия севлиевски храм, където се черкуваме – казах на децата докато се движехме натам в слънчевото утро на 16 юни 2019 г. На този ден в храма е особено светло и свято.
И те се държаха много кротко днес, особено на коленопреклонните молитви – дали защото свещеникът ги прочете на български, не знам, но децата, коленичили, внимаваха през цялото време. Една особена, радостна сила ни вдигна след последната молитва и когато се връщахме към дома, разговорът естествено тръгна към преживяното.
– Деца, уморени ли сте след службата?
– Нееее!
– А вкъщи май по-трудно се молим, а?
– Май че да – рече Тошко.
– Каква ли може да е причината?
– Не знам – чистосърдечно признаха те.
– Искате ли да знаете защо в храма молитвата е по-силна и по-лека, отколкото когато сме самички?
– Дааааа!
– Добре. Знаете какво е глинен съд, нали?
– Да, като гърне…
– Или делва. Представете си една делва. Тя е направена от най-обикновена глина, земна пръст. Изпечена. Представете си сега една много стара делва – колкото нашия храм «Света Троица»…
– На хиляда години! – подхвана Катето.
– На милион, не… на безброй години! – пое шеговито Тошко.
– Е, не чак толкова. Но на повече от сто години. Така. Някога, на големите празници като днешния храмът се е пълнел с народ. Представете си колко хора са се молили в него преди повече от сто години… Всяка искрена молитва, казана в храма, е оставала там. Добрите, чистите, святите думи излъчват сила и светлина, и всичко казано в храма от сърце и с любов към Бога е оставало там като сила и като светлина. И така, повече от сто години. Представете си как в една най-обикновена делва от глина всеки ден наливат разтопено злато, после го изливат, и така – в продължение на повече от сто години.
– Делвата ще стане златна – отбелязва веднага Тошко.
– Макар да е направена от глина, вътрешността ѝ ще е позлатена. Така и в храма, макар да е направен от камък, вътрешността му е златна от молитвите на толкова много сърца; и колкото по-стар е храмът, толкова повече духовно злато се е изливало в него, толкова повече силни и светли слова са се издигали оттам към небето и са оставяли сила и светлина и в самите камъни на зданието. Затова наричаме храма свят. Затова там молитвата е толкова силна и лека, особено когато събраните се молят съсредоточено и от все сърце. Разбрахте ли какво искам да ви кажа?
– Дааааа.
– Същото се отнася и до домовете на хората. Думите, които говорят в тях, оставят своята сила и светлина, или пък тъмнина. Всяка лоша дума внася в дома нещо тъмно и нездраво. Обратното, всяка свята дума, особено думичките от светите книги и молитвите, оставят в къщите на хората невидима светлина, мир, щастие, както свеж въздух, който благоухае.
Как неусетно стигнахме вкъщи, унесени в тоя разговор!
(16 юни 2019 г.)
