Старият телефон

У дома има стар телефон
оцелял от моето детство.
Всичко друго е вече отминало,
овехтяло, изгубено, хвърлено,
само старият, чер телефон
от дома на баба и дядо,
се запазил в някакъв шкаф
отстранен и от бит, и от свят…

Ала някога,
в живото детство,
колко често на него звънял съм,
за да чуя оттатък гласа
на любимите баба и дядо,
за да кажа, че вече съм стигнал
на домашните края и тръгвам
подир малко да дойда у тях.
Как въртях колелото с числата,
как набираше то с нежно чаткане
оня номер, що свързваше чудно
гласовете им с мойто ухо!

В тихи вечери,
в нощи безсънни,
аз отивам при шкафа сиротен
и изваждам тоз стар телефон,
и отново въртя колелото
и отново набирам и чакам
гласовете им с толкова страх,
че са нейде на двора и може би
не ще чуят железния звън
на вълшебния стар телефон!

И когато най-сетне душата ми
от молитва спасена се върне
като в сън – в най-тихото детство
телефонът отсреща се вдига
и пак чувам от обич преливащо
мойто име от тях промълвено,
и отново говоря
с мойте баба и дядо
с телефон, що ме свързва
с небето!

(нач. на 2019 г. – днес, 9 юни 2019 г.)