«Сексуално образование» и Българската конституция

«Сексуалното образование», както и сексуалната област въобще, е елемент от нравствения светоглед, който не е еднакъв за всички граждани. Чрез подобно «образование» се навлиза безпардонно в една особено чувствителна тема в областта на личната нравствена и религиозна съвест и избор на родителите. В този смисъл задължителното навлизане в тая област е в пряко противоречие със свободата и правото да изповядваме религията и принципите на съвестта, както и с правото на избор на възпитание; това, на свой ред, е в противоречие с българската конституция, колкото и прикриващи термини да се употребяват за налагането му. Първо, спорната дума тук е «образование». Какво означава «образовам сексуално»?

Дори на слабо образовани хора е известно, че православното християнство е религията с най-високо съзнание за нравствена неприкосновеност на сексуалната област. Християнството от векове възпитава в духа на вътрешна свобода от пороците на плътта. Но това важи и за другите религии, в една или друга степен. Традиционните религии и култури са сродни в отношението си към семейния морал, който е до голяма степен сексуален морал.

На трето място, задължителността на подобно образование, произлизаща от среди със силно съмнителна сексуална чистота, е напълно неприемливо най-вече от гледна точка на свободата на съвестта и религията.

За хората с «традиционни ценности» (съжалявам за мъглявото понятие, превърнало се вече в етикет!) сексуалността и нейните проявления са свързани на първо място със семейната нравственост. Това, какво трябва да знае едно дете и кога е уместно да го научи, се определя именно от религиозно-нравствения светоглед (или липсата на такъв) на родителите му. Намесата на държавата в тая област е намеса в религиозните възгледи на семейството. Разбира се, ако светската държава няма интерес към нравственото възпитание на обществото, ако допуска, че обществото е вече безнравствено блато, тогава «сексуалното образование» ще е нещо от рода на превантивно преподаване на знания за предпазване от разложение и венерически болести. Но постановките на ЮНЕСКО в тази област са на другия полюс – там идеите на Кинзи са като че ли напълно възприети и «детската сексуалност» се тълкува като нещо нормално от мига на раждането (а може би и преди това?). По линията на логика от типа сексуалност –> потребност –> законна потребност –> законно-защитена потребност – се стига дотам, че да се преподава «детска мастурбация», въпреки псевдонаучността на цялата постановка и наличието на солидни изследвания от времето преди «сексуалната революция», доказващи неотносителната вреда на мастурбацията чрез факти и стотици примери. За интересуващите се от идеологията на тази непозната на предишните поколения «наука» (т.е. псевдонаука) – подробности в наскоро издаденото изследване на Габриеле Куби «Глобалната сексуална революция».

Но толкова за процесите на израждане и дегенерация на модерното общество. Мисълта ми беше, че никой няма право да налага в образованието ни модели, модули, модуси и прочее вносни безумия, когато последните са в непримиримо противоречие с нравствените ни ценности и най-вече в разрез с принципа на свободата на религията и съвестта в Република България.