Цветя в морето от зло
Тихо капят цветенца в калта.
Планините бледнеят тревожно.
Подир зимата мре пролетта
и детинството е невъзможно.
И в очите младенчески зрее
на греха присмехулният блясък
и зениците детски не греят,
сърчицата са свити от крясъци.
Колко страшно е да си дете
в тоя свят, заприличал на блато,
дето тлее разврат да растеш
сред морето от зло да си цвят!…
2001
