България е още тукъ (мисли за хибридизацията на свѣта)
Спомнямъ си врѣмето, когато изъ нашия край все още можѣше да се чуе истинскиятъ севлиевски диалектъ – съ невѣроятната му мекота, плавность, неповторима изразность, нѣкои изрази и думи дори не можехъ да намѣря и въ диалектни рѣчници. Тѣ вече сѫ изчезнали. Не си спомнямъ врѣмето, когато севлиевскитѣ народни пѣсни все още сѫ се пѣели изъ поля и гори. Но съмъ чувалъ за това врѣме. Онова, което става съ народнитѣ говори и изкуства, рано или кѫсно става и съ самитѣ народи. Първитѣ признаци за него се явяватъ въ езика.
Твърдятъ, че езицитѣ едва ли не се развиватъ по свои си закони, каточели отдѣлни отъ човѣшкото съзнание и мисъль. Дълбоко невѣрно и подвеждащо твърдение. Езиковитѣ промѣни слѣдватъ промѣните въ съзнанието, а послѣднитѣ се отразяватъ почти веднага въ начина на животъ или произтичатъ отъ промѣнения начинъ на животъ. Силнитѣ мисли въ живота ни най-често опрѣдѣлятъ нашитѣ избори, а тѣ опрѣдѣлятъ нашата сѫдба. Една малка стѫпка въ намислѣната посока ни отклонява далеко отъ точката на тръгване съ годинитѣ.
Внушаваната отъ години неистина, че не сме способни да бѫдемъ силенъ, макаръ и малъкъ народъ, внушаванитѣ постоянно, отъ всички медии, страхове, постепенно убиватъ желанието ни да се поемемъ въ свои рѫцѣ; но най-ужасното внушение е за това, че паритѣ, богатството сѫ най-важното въ живота ни. Прѣдставете си само: богати медии да внушаватъ на обѣдняващо население колко важно нѣщо е богатството. И въ сѫщото врѣме да ни обсипватъ до полудяване съ отрицателни мисли и прѣиначени новини.
Мислитѣ сѫ промѣняли свѣта, промѣнятъ го и днесь. Тѣ сѫ истинската сила, която движи обществата и народитѣ! Затова мисленето, мислитѣ, сѫ толкова важни. И ако сѫществува хибридна война – тя е хибридизацията на мисленето, културата и начина ни на животъ.
Какво имамъ прѣдвидъ?
Диалектитѣ, както и типичнитѣ културни особености на дадено население, дори на дадени родъ и сѣмейство, сѫ резултатъ отъ относително самостоятелно сѫществуване и развитие. Глобализирането на умоветѣ, поради естествената имъ довѣрчивость къмъ словото и знанията, поднесени убѣдително, но най-вече поради внушеното като естествено уеднаквяване на мисловностьта чрѣзъ вездесѫщитѣ «стандарти» и медии създава прѣдпоставки за всѣобща манипулация на мисленето. Прѣди това се е осѫществявало далечъ по-тромаво – чрѣзъ книгитѣ и най-вече чрѣзъ управлението на книгитѣ: сѫществували сѫ списъци съ «разрѣшени» и списъци съ «забранени книги». Всѫщностъ, това сѫ били насоки именно какъ населението трѣбва да мисли. Тѣзи насоки днесь се даватъ съ безпрепятствена и понѣкога нагла обработка на умоветѣ чрѣзъ видеотекстове. Наричамъ така всички съобщения, съпроводени съ видео, тъй като видяното обикновено внушава, че каквото очитѣ виждатъ, това е истината. Така знанията сѫ почти уеднаквени съ зрѣнието. Мисленето е на много заденъ планъ въ свѣта на «видеокултурата».
Огромната натовареность на ума съ «общи мисли» е вече прѣчка за развитие на индивидуалното, личното, наслѣденото културно и историческо достойнство на отдѣлнитѣ мѣстни култури. Тѣ или се хибридизиратъ, или се маргинализиратъ, т.е. отхвърлятъ отъ общото течение на мисленето, нарѣчено mainstream. По такъвъ начинъ глобализацията като възможность за комуникация и общуване се прѣобръща въ хибридизация, защото колкото по-еднородни сѫ отдѣлнитѣ единици на една общность, толкова по-лесно се управляватъ. Въ този смисълъ глобализацията е вече насочена къмъ единъ управляемъ мисловенъ концлагеръ – съблазъньта да си владетель, нѣщо повече, да си богъ надъ такова човѣшко стадо е тъй силна, че отъ древностьта до днесь е имало хора, посвещаващи посрѣдственитѣ си или гениалнитѣ си дарования да мамятъ заради това велико сладострастие да властвувашъ надъ себеподобнитѣ като не-тѣмъ-подобенъ.
И тукъ е врѣме да спомѣна противоотровата на това противоестествено развитие на човѣчеството отъ послѣднитѣ години – дехибридизацията. Тя е единъ много труденъ, но не невъзможенъ подвигъ на ума, обичащъ свободата повече отъ сладострастието. Връщането къмъ мисленето. Връщането къмъ четенето на книги. Връщането къмъ живота извънъ матрицата на интернетъ-, видео-, TV-културата. Възможностьта за това връщане се корени отново въ силата на мисленето и започва съ простичката мисъль, че това е не само възможно, но дори е желано, желателно, настойчиво необходимо, животоспасяващо. Ние не можемъ да върнемъ изгубеното въ хибридизацията живо духовно достояние и това е трагично, защото книгитѣ единствено могатъ да ни напомнятъ за него, но не и да ни го прѣдадатъ – живото прѣдание на докосването между поколѣнията е незамѣнимо. Но всѣки единъ отъ насъ носи въ себе си чудото, нарѣчено културна паметь – въ много отношения нашата душевность съ нейната сила да изцѣлява и слѣдъ най-тежка рана е жива и бълбука въ глѫбинитѣ на сърдцата ни, и напира, за да се роди отново и да облѣе съ живителни води прѣсъхналата наша вѫтрѣшна земя, земя българска, земя родна, земя свещена.
Ние можемъ да се завърнемъ, защото има кѫдѣ да се завърнемъ! България е още тукъ. И Богъ още гледа милостно надъ насъ, заради молитвитѣ на множеството български светци, нашитѣ бащи и майки, които нивга нѣма да спратъ да ни обичатъ!
