Има ли такъв народ?
Има ли такъв народ?
А) Към езика си се отнасят като към чужд, даден им за временна употреба, НО…
Б) към чуждия благоговеят като към нещо модерно и заслужаващо средства и внимание.
А) Когато им се обърне внимание, че в езика съществуват закони, които трябва да се спазват, почват да роптаят, че езикът бил нещо живо и се «развивал» – НО…
Б) под развитие разбират «да си пиша както си ща», да нагаждам писмената си култура към вечнопроменящата се «устна». Същото отношение имат и към законите: постоянно ги променят, за да ги нагаждат към вечнопроменящата се «реалност».
А) Когато някой им пречи да развалят езика си, наричат го «пурист», «педант», «дървен философ», НО…
Б) се сърдят на учителите, че не били достатъчно подготвени да учат децата им.
А) Променят правописа на родния си език в името на нещо, нямащо нищо общо с писмеността, НО…
Б) пред учителите по западни езици тръпнат и със съгласие изпълняват всяко правило на много по-сложния им правопис.
А) Имат се за много учени, НО…
Б) използват «мъдрости» като: «Не питай учено, а патило», «Учените света развалят».
А) Имат се за толкоз учени, че на преглед спорят с лекаря или му обясняват от какво са болни, преди да ги е прегледал, но…
Б) изпитват вътрешно недоверие към учеността – «Баба не ще наука!» – но учат децата си: «Учи, маме, да не работиш!»
