Семейството, човешката личност и родния край

Родният край е тясно свързан с всяка човешка личност. Опитите да се «интернационализира» самото човешко битие неизменно води до всеобщо оприличаване – тоест обезличаване. Причината е, че човешката личност се оформя «някъде» (духовна топография) и това «някъде» е родово-народностно, започвайки от обятието на майката и бащата. То не е просто генетично, а регионално. Презираният провинциализъм е същност на народното битие, което е съчетание от провинциализми, уклон към битието, което се предава от памет на памет, от род в род. Семейната люлка е по-силна от всяка абстрактна идейност за «човечество», защото е предметна, осезаема – а бебето не разполага с друго, освен способност да осезава. От тясната връзка с майката и бащата, неговият осезаем свят се разширява към родния дом, който носи определени следи на една култура, на една история, на една семейно-родова традиция. И тук нямаме нищо «интернационално», т.е. неестествено. Имаме ясна, сетивна определеност, която се смесва с кръвта и духа на невръстния човек. Тази определеност става основа на цяло клонесто дърво от определености, които пропиват – както влагата, която храни живота в почвата – цялата човешка личност. Ето защо личността е неотделима от семейната среда, от люлката на родния край. Ето защо отнемането на самото духовно огнище, което наричаме роден край, е образ на успеха на глобализма. Войната срещу родините и народностните държави е война срещу естествената, исторична човешка личност, срещу човека с определимо лице и родово-свързано сърце. Празникът на семейството е всъщност един от празниците на Родината – празник на нашата България! Битката за България всъщност е битка за правото ни да бъдем личности – защото без памет, без история, и най-вече – без МЯСТО, където корените ни са впити до неизведани дълбини – нашата личност е неопределима и подлежи на лесна деконструкция. Честит празник на семейната ни Родина!

(Дневник, 21 ноември 2018 г.)