Утринно настроение
Седя въ люлѣещия се столъ и си избирамъ книга.
Тошко: Тате, почети ми нѣщо… каквото ти ще четешъ, само че чети на гласъ, за да слушамъ и азъ.
Азъ: Добрѣ, но азъ ще чета нѣщо за възрастни.
Тошко: Нищо, искамъ и азъ да слушамъ.
Захващамъ на гласъ «Българитѣ прѣзъ ХVІ вѣкъ» отъ Ел. Грозданова и Ст. Андрѣевъ. Сегизъ-тогизъ той ме пита за нѣкоя дума. По едно врѣме отъ кухнята се провиква майка му, да иделъ да закусва.
Тошко: Иии, точно сега ли? На най-интересното…
Въпросното «най-интересно» сѫ описания на Стефанъ Герлахъ за «поредната група отъ около 7000-8000 аджемиоглани – «християнски дѣца, които събиратъ всѣки три години отъ българитѣ, гърцитѣ, хърватитѣ, унгарцитѣ…» и още, за великия везирь Мехмедъ паша Соколовичъ… (с.8)
Обещавамъ да продължимъ четенето, като се върне отъ училище, слѣдъ като дважди настоя…
И си мисля: историята е въ насъ и едва тогава ние сме въ врѣмето…
