Детският ми сборник със смешки
Преди много, много години, когато нямаше толкова много телевизии, видеомании и електронни игри, се забавлявахме като си разказвахме смешки. Имаше даже някаква надпревара – кой ще научи, запомни, разкаже повече от другите. И ето, че съм се изхитрил и съм взел да си изрязвам от разни детски вестничета и списания смешки за «съревнования». Тетрадката е някъде от 1980-1984. Мисля, че мнозина от моето поколение ще се зарадват на откритието ѝ сред стари книги и архиви също толкова, колкото се зарадвах и аз. Затова я направих «електронна». Заповядайте! И си представяйте, че сме седнали заедно на пейката под жумикащата улична лампа, или край лагерен огън в планината, или дори някъде край морето и вместо да разцъкваме съобщения с изкривени почти под прав ъгъл към умните си екранчета вратове, ние сме в кръг, гледаме този, който е наред да разказва, и с нетърпение чакаме своя ред!
И аз помня много от смешките, които например четяхме в рубриката “Всички се засмяха” на в-к “Другарче”.
Ваньо е настинал и говори присипнало. Учителката:
-Ваньо, стани и отговори на въпроса.”
-Не мога, другарко, боли ме гласът…”
*
“-Миме, защо даваш на кокошките да пият гореща вода?
-За да снасят яйцата сварени.”
*
“Ани учи по география и майка й се обажда от кухнята:
-Ани, къде е хавана?
– В Куба, мамо!
*
-Петьо, защо постоянно чукаш по вратата на градероба?
-Защото другарката ни каза, че преди да отворим някоя врата, трябва да почукаме.
*
– Кой те учи да плюеш в супата?!
– Мама. Винаги плюе върху ютията, за да провери дали е гореща.”
*
Митко се разхожда с дядо си в гората и изведнъж се спъва.
– Внимавай, пънче – казва дядо му.
Митко отвръща сърдито:
– Защо се казва “пънче”, за не “спънче”, щом ме спъва!
*
Две момчета си говорят:
-Моя брат го приеха да учи в консерваторията.
-Блазе му! По цял ден ще лапа консерви!
*
Две момичета си говорят:
-Аз уча по 25 часа на ден!
-Това е невъзможно. Денонощието има само 24 часа!
–Е да, ама аз ставам един час по-рано.
*
… И т.н., и т.н. … Спомени…