За културата като езикъ

Културата е прѣди всичко “собственость” на езика. Нейното особено, отличимо поле и основа – това е отличимиятъ, особенъ, т.е. разграниченъ, дори до нѣкаква степень непознаваемъ за “външнитѣ” езикъ. Ето защо наднационалнитѣ култури винаги ще бѫдатъ хибриди, т.е. състояния на недостигъ на култура; сѫщото се отнася и до националнитѣ култури – хибридностьта е показателна за степеньта на несобствено мислене. А собственото мислене е възложената на всѣка култура антиглобалистична задача. Глобализмътъ и неговиятъ мултикултурализъмъ сѫ най-разпространената форма на антикултура днесь. Защото по сѫщностьта си, те са придатъкъ на търговията. Сѫщностьната култура пази себе си и се извисява надъ минимализма на глобализма и мултикултурализма. Безъ да се изолира, тя се извисява и сублимира чуждото, прѣвръщайки го въ свое въ възможната за генотипа ѝ степень. Обратното – мултикултурализмътъ е призванъ да “отсява” по общъ знаменатель. Но колкото по-велика е една култура, толкова по-трудно е да се изрѣже отъ нея общото по знаменатель. Оттам – колкото по-велика е една култура, толкова повече трѣбва да ампутира тя отъ себе си, за да се влѣе въ общата смесь, нарѣчена глобална култура. Най-малко култура отъ собствената ще загубятъ най-примитивнитѣ плѣмена и народи. Оттамъ, аз не виждамъ друга “полза” отъ глобализма и мултикултурализма за собствената култура, освѣнъ възможностьта да търгувашъ съ нея.

(Дневникъ, 31 юли 2018 г.)