За дискриминацията, общественото безумие и прочее
Discrimination означава, на първо мѣсто, разсѫдливость, разумъ да отличаваме доброто отъ злото, полѣзното отъ врѣдното, спасителното отъ гибѣлното. Допускамъ, че «антидискриминационнитѣ закони» включватъ и това значение на дискриминацията, когато я забраняватъ. Иначе не мога да си обясня безумнитѣ нѣща, които тѣзи закони понѣкога «защитаватъ».
* * *
Когато видишъ безумието да става масово и да се закотвя въ обществото чрѣзъ закони – войната вече е започнала. Войната на обществото срѣщу самото себе си.
* * *
Необходимостьта да осѫдишь нѣкого или нѣщо е равна по сила на необходимостьта да покажешъ собственото си достойнство. Обикновено – въ областьта на осѫждането. И тукъ е парадоксътъ, че въ дълбочина това ни лишава отъ достойнството, дори да сме го имали. А нелепостьта е, че почти винаги, когато сѫдимъ нѣкого за нѣщо, то е защото не виждаме какъ сами сме обладани отъ сѫщия порокъ. И този пороченъ крѫгъ е убийствено скритъ отъ очитѣ ни. Съзнавамъ, че пиша срѣщу самия себе си. Това не намалѣва истинностьта на думитѣ ми, уви.
* * *
Много често, при необходимость отъ прѣцедентъ въ правото, нуженъ за дѣйствия, позоваващи се на прѣцедентъ, този прѣцедентъ се създава отъ тѣзи, на които е нуженъ.
* * *
Истинската красота на побѣдата е въ това противникътъ ти да колѣничи прѣдъ тебъ не като побѣденъ, а като спечеленъ.
(априлъ–май, 2018 г.)
