Помен от безсъние
Колко много нощи съм заспивал
през ранното си детство в тая къща
а баба се е будела, да ме завива –
да не изстина…
Сега пък тя заспала е в пръстта,
а двете ѝ ръце, завити в студ,
насън ме милват още
все тъй топли!…
Но в къщата безсънна днес до мене
спи моето момче и всяка нощ
на баба правя помен – от безсъние,
и колчем се отвие то, се будя
да го завия!
И в нощите студени най усещам
как някога, в по-скромни времена,
са устоявали и в най-голяма бедност
угрижените родни домове –
чрез тихото си
българско
безсъние!
(2017)
