Листопад
27 ОКТОМВРИ 2017
Окапва есента като отронени
по пътя ми листа,
по мислите ми лепне споменно;
и от свиста
на вятър шмулещ клоните ѝ ноще
приспива ме скръбта –
едно беззвучно цяло – а е още
тъй топло вехнещото тяло
и всяко утро детството напомня
насъ̀не отцъфтяло…
