Видения сънни (1)

ТАЯ НОЩ ме събуди отново видение минало
каруца олющена у прадядови влезе на двора
през голямата порта, отдавна премахната,
към плевнята, вече несъществуваща –
каруца със златно сено претоварена…
Всичко беше във бледи, димно-кафяви бои
а самата каруца и сеното напръхнало
посред спомена сънен сияеха в злати лъчи…
С тоя сън ме споходи отново познатата мъка,
и съня ми отне в най-дълбоката доба завчас
станах бодър
да превеждам отново захванах
за Девойката-ружа жалейната песен
от «Съня», що години отне ми…
Но не мога отърси от клепките детския спомен
гласовете на селото, дето обикнах България,
на сеното златистия дъх
хлопатарите, заника
край дувара кирпичен
под сладката наша черница
(отколе отсечена)
под която прабаба
(отдавна починала)
седеше и чакаше
да се върнат козите ни, знаещи пътя сами…

(29 март 2018 г.)

(Снимка: личен архив, село Богатово, аз в западния двор на прадядовата къща – 1974 г.)