Кое дава силата на един народ?

Първите мисли, които ми донесе предутринта:

Според мен, чувството, дълбоко вкорененият усет и инстинкт за обща съдба – усетът, че когато някой си Драган от село Пишман умира в нищета, в нищета умира и нещо от мен самия, а когато някоя си Мария от махала Ситна Кория ражда дете – нещо се ражда и заживява и в мен самия. Чувството, че общото наследие, което са ни дали предците, не принадлежи само на тяхното минало, а е достояние (каква дума!) на имащите да се родят от децата на децата ни. Колкото повече хора в един народ носят това чувство, толкова по-неусмъртим е тоя народ от историческите превратности и подлостите човешки.

И още, силното чувство за общ корен. То се развива от чувството за роднинство и близост в малките места, от принадлежността към семейство с много членове, свързани в три, четири, дори пет поколения, които не се делят. Това е усетът, че моята майка и майката на Иван от село Бедняково в някакво далечно минало са се родили в едно семейство. И че ние не сме просто ОТДЕЛНО поколение – а тяхно продължение, което се надява и то да бъде продължено. Уви, човек разбира (или дори не разбира) в свое време подлостта на хрумването, че модерността и миналото би трябвало да са противопоставени, че «днес сме вече еди-кой си век» и че е «нормално» да има ценностно отричане между поколенията. Глупости! Все едно между моето детство и младостта ми, или между младостта ми и зрелостта ми, да има отричане: не отричане, не революционно отхвърляне – това са болести! – а приемственост, узряване и умъдряване трябва да има както между фазите на живота ми, тъй и между поколенията.

Ако тези две чувства – усетът за обща съдба и общи корени – са живи у управляващите един народ, дори да са те обградени от златни стени, те няма да предадат своя народ. Защото предателството би ги превърнало в безлика песъчинка, а за умния човек едно плюс нула е равно не на едно, а на нула. Защото предателството обрича потомството ти на претопяване в един безлик потоп. А народът с неговия език и история са като отделната планета – те имат своя география, история, природни дадености, лице, което общото и възвисяващо нравите и ума възпитание може да преобрази, сплоти и укрепи като мъдра сила, вярваща в бъдещето си. Сила, която владее изкуството на родолюбието и поради това е способна да дарява мир и любов и на другите народи.

А интернационализмът няма как, рушейки народите, да не посегне и на семействата, които са мънички народи – ручеи, от които се пълни огромното море на един силен народ.

28 март 2018 г. Снимката е от личния ми архив (селска сватба в с. Богатово, вероятно 1940-те)