За качествата на истинския учен
Докато се консултирах за един «бодлив въпрос» по превода на «Сън в алени покои» с проф. Ху Уънбин (един от най-прочутите аленолози на Китай днес), той сподели с мен мисли, препратени му от друг аленолог и забележителен писател, с когото имах честта да се запозная миналото лято във Фошан – Сю Инмин. Господин Сю е автор на продължение на великия роман, написано в стил изключително близък до този на Цао Сюецин, въпреки разликата от три века време. За сравнение, представете си автор, който пише на езика на св. Евтимий Търновски и се чете от съвременните читатели. Та, господин Сю споделя свои разсъждения върху качествата, които трябва да притежава литературният изследовател (а аз спокойно бих ги отнесъл и към учения въобще):
«Един истински изследовател на романа Сън в алени покои, особено прочут като мастит учен-специалист, е длъжен да притежава добросъвестно сърце и доброкачествен литературен стил! Той в никакъв случай не бива да се осланя на ерудиция, множество написани съчинения и авторитет. Ерудицията и творческата биография не могат да заменят мъдростта и добродетелите. А авторитетът пък още по-малко може да се използва за лична полза! Авторитетът трябва да служи за развитието и насърчението на нашата славна наука – аленознанието. Господин Ху (Уънбин) е човек с огромен авторитет. Ала това, което определя десетилетния му път на учен-аленолог е друго: неговата мъдрост и добродетели. Той е висока планина, а аз все още пълзя нагоре по планината! Ние трябва да се учим от предишните поколения учени с искрено сърце и дълбоко постигане! Аз се боря, за да постигна искреността, ала сили за дълбочината на постигането нямам. Господин Ху си служи с прости думи, но напоени с дълбоки мисли, с кратки изречения, ала от тях личат качествата на истинския учен: предпазливост, скромност и искреност на думите!»
Интересното е, че получих тези мисли точно днес, когато захванах превода една особено трудна поетична творба в романа «Сън в алени покои». В този ред на мисли, колкото повече човек изучава китайски, толкова повече се налага да се смирява и узнава невежеството си. И да се чуди, че под слънцето има такъв народ с ТАКАВА словесна култура. Повярвайте ми, нищо, което ви кажат за богатството на китайската словесна култура, няма да е достатъчно за да добиете дори мъничка представа. Та, логично: колкото повече (знания), толкова повече (съкрушение за незнанията). Допускам, че етапът на плондера е някъде в началото, когато човек, научил примерно 1000 йероглифа, си мисли, че знае китайски. А за заниманията с йероглифика (калиграфия) отдавна е установено, че действуват успокояващо. Във всеки случай, невъзможно човек да е неспокоен и да пише добре на китайски – четката отразява и най-недоловимото неспокойствие, и най-тънката страст. В това отношение калиграфията е като отлична психологична кардиограма.
(На снимката: проф. Ху Уънбин и мое недостойнство, с втория том на романа «Сън в алени покои» на български език)
