Елитността – естествен признак на доброто образование
Повод за споделя тези мисли беше един разговор с колега китаист във Фейсбук, за което му благодаря!
* * *
Най-общо казано, китайската култура и цивилизация е холистична, западната е аналитична (разграждаща знанието). Лин Ютан е изразил това блестящо – йероглификата е принцип, който присъства в много други изкуства и науки на Китай. Той посвещава отделен текст на връзката между калиграфията и архитектурата на Китай. В този смисъл величието на китайската култура завинаги ще остане производно и свързано с елитността на образованието.
От друга страна, йероглификата е в гена на китайците (дори синът ми, който е наполовина само китаец, още на четири годишна възраст вече помнеше много по-добре йероглифите, а благодарение на гена – азбуката и двамата я научиха някъде на 3-4 без никакви усилия.)
Категорично съм несъгласен, че йероглифното писмо е «нещо кьопаво» от «прадядо». В много отношения то превъзхожда фонетичното, което изобразява звукове; а идеограмата улавя идеи и изразява мисловни същности, оставащи непреводими за алфавитната логика. Най-простият пример – йероглифът 安. Смисловото пространство в йероглифа е холистично, цялостно, инклузивно, обединяващо значенията. В звукописните писмености значенията се «разграждат». Лично за мен записването на звукове, а не на идеи, е много по-примитивно. Гледището на хуманитарист, а не на техничар. Философията на езика завинаги ще остане област, достъпна за малцина. Примерът с амишите е типично прогресистки. Прогрес няма. Има промени, има дори упадък на човешките знания при свръхнапредък на техническите. Идеята за линеарна напредъчност на цивилизацията е марксическа.
Аз съм твърд елитист по отношение на образованието – масово, да, но в никакъв случай чрез принизяване на постигнатото от най-гениалните умове на една нация. Не може да вземем делото на гении и да го изхвърлим заради масите. Това е примитивно. Човек трябва да получава образование според вродените си дарби, а не обратното – заради посредствеността на масите да опростяваме постигнатото от гениите на миналото. По този начин има двойна полза – запазваме постиженията и приобщаваме онези хора, които имат способността да се приобщят. Когато заложим на масовостта – културата неизбежно умира. Свидетелството за това е пред очите ни – на запад постигнатото в миналото е вече «потребявано» от едно все по-малко малцинство. Това е неизбежният край на всяка популистка «цивилизация». Масовата култура ще получи много по-голяма полза, ако съществува елитна (не елитарна) култура, която да ѝ служи като коректив. Елитната култура, за разлика от елитарната, не е недостъпна по аристократичен (умствено-елитарен) признак. Тя е като планински връх, зовящ смелите и упоритите. Опростяването е вид «прагматичен мързел». Говоря за хуманитарната област. Гениалната простота няма нищо общо с опростенчеството. В много отношения 安 е гениално по-прост от разклоненията от значения, с които го превеждаме.
Но дори в точните, техническите и естествените науки напредъкът е свързан с «елитност» на знанията. Ако вземем медицината – там знанията все повече се усложняват с напредъка. Никой не мисли да я опростява, за да я разбират масите. Грамотността има степени. И всички тези степени трябва да се пазят, като се стремим към все по-големи висоти. Елитността е природна даденост на развиващите се личности и общества.
Позволете ми да поправя едно популярно заблуждение, че «традиционализмът» е безусловна тяга към «най-древното» възможно. Писмеността на неопростените йероглифи е наричана «традиционна» не заради «консервативността» си, а заради едно крайно необходимо за цивилизацията качество. Приемственост. Опростенчеството е борба именно срещу приемствеността. За щастие, при опростяването на йероглифите в някаква степен е постигнато равновесие между опростенчество и приемственост.
И още един факт, който привържениците на фонетизацията на китайската писменост пропускат: китайската йероглифика не само е запазвала словесността и културата на Китай; тя е оказвала особено влияние върху мисленето, което е създавало нови и нови слоеве от култура през вековете. Това «обратно влияние» се дължи на гениалността на йероглификата като най-автентична писменост на китайския народ.
Да продължа предишната си мисъл – приемствеността в някакъв смисъл може дори да е нетърпима към «връщането към древността» като мисловност. Приемствеността съхранява, но и обогатява. В някои отделни случаи опростяването на йероглификата е върнало по-ранни форми на «усложнени» йероглифи. От друга страна обаче, същите тези форми на «усложнени йероглифи» са важна част от китайската култура дотолкова, че в отделни съчинения цели пасажи губят смисъла си, написани с опростени йероглифи. При превода на древни текстове от опростени нови издания съм се натъквал на записвания на отделни йероглифи неопростено – самите издатели са видели невъзможността да се предадат мислите на автора без оригиналните им писмени знаци.
Примерите, които мога да дам, са много. Нещата са взаимосвързани и това е то приемствеността. Културата не трябва да се подлага на революции. Тя трябва да се развива с естествеността на отделния човешки ум. Аз никога не бих се върнал към 甲骨文 (най-древните йероглифи) в името на «традиционализма», защото това би било самоизмама. Но предпочитам неопростените (неидеологичните, да кажем) йероглифи, защото те са естествената, нереволюцинаризирана писменост на естествено-развивалия се Китай. Всяко насилие над културата, колкото и положителни знаци да му се турят отпред, за мен е нещо отрицателно.
Традиционализмът става избирателен, когато искаме непременно да се върнем към “най-древната форма”. Това само привидно е “автентичност”. Класически пример за това са опитите на протестантите да “възродят” древното християнство, без обаче да отчитат как то се е развило през вековете. Неизбирателният традиционализъм следва естественият плод на развитието, при запазена приемственост. Връщането към “изворите” без оглед именно на приемствеността е фалшив традиционализъм. Иначе “традиционният” мъж трябва да скъса с “традиционализма си” когато установи, че детските му гащи вече са му малки. Конфуцианството е нещо повече от мисли на Конфуций. Традиционното конфуцианство е тясно свързано с опитите му за омисляне векове след Конфуций, стига те да са следвали приемствеността (а да не са го революционализирали с “програмни” цели). Затова явления като Джу Си са част от конфуцианското предание също така валидни, както и ранните текстове на конфуцианството.
28 февруари 2018 г.