Вярата в «една висша сила»
Из Facebook разговор за неверието в Бога, съчетано с вярата във «Висша сила» и с твърдението, че «всички религии са измислени от властолюбиви и безбожни хора с цел манипулация и лична изгода».
Същата логика би имало твърдението: «Вярвам в Медицината! Не вярвам в разните там лекари и болници, не ме интересува дали могат да ме излекуват или не. Всички те са човешки учреждения за експлоатация на чуждата болка и лесна печалба на гърба на страдащите. Всички болници и лекари са лъжци и експлоататори. За мен съществува само Медицината и толкоз. Лекарите, лекарствата са незначителни.»
Както правилно отбелязва народопсихологът Т. Панов за вярата на българина: аз съм си тук, Бог (Висшата сила) — там нейде. Всеки за себе си. Но на никой на му идва на ум — защо е тогава нужно изобщо да вярваш във «Висша сила», която не само не те обича, но дори не се интересува от тебе, която не е Личност (като Бог), а просто… сила. Някои я наричат дори «Разум». Но нима злото не е плод на Разум? Забележете колко просто се решава въпросът за Личността на Бога — сила. разум. Но само и единствено Християнството е нарекло тази Сила — Любов. А какво е разумът без любовта? — сатанинска интелигентност. Какво е силата без саможертвената любов — мускулът на Вселената? Защо ми е да има Мускул без любов?!
Силата контролира — Любовта прощава. Силата може да те смаже без да те забележи — любовта трепери и над мъничката тревичка, и над мравката. Силата сама по себе си не е творческа мощ — любовта единствено е готова да даде, без да вземе. Любовта е антитезата на силата. Вижте каква апология на силата са повечето кръвопролитни «екшъни”: там доброто е това, което притежава силата, там ницшеанският омагьосан кръг не може да бъде пробит от парадоксалната логика на християнството. Там цари мракът на силата: в крайна сметка добрите убийци там побеждават злите убийци. Мрак неразорим, мрак изтощен от себе си, мрак, от който гордата логика на силата може да извлече единствено още мрак. После се чудим защо в нашия свят светлината е тъй оскъдняла. Трябва да се попитаме: защо хората предпочитат слепотата на вярата в «някаква висша сила» пред простото и в слово и в действие откровение на Бога на Любовта?
Задай въпроса: кой е създал Мисълта. За какво ѝ е на една несъздадена вселена с несъздадени закони да има еволюция, осмисляне, смисъл, мислене? В един мъртъв свят има повече механична, «силова» хармония, отколкото в един свят, където има разум, чувство и най-вече: жажда за смисъл.
(2015 г., Лични записки)
