Виртуалният нов свят
Общуването по интернет създаде безкрайни, но повърхностни връзки между хората. Лесните връзки лесно се разпадат. Сприятеляването без реална връзка в живота между хората е неизбежно въображаемо и, по силата на това, манипулативно или авто-манипулативно.
За жалост, измислените връзки в интернет завземат мястото на някогашните дълбоки връзки – ние се доверихме на електронните комуникации и изгубихме вкуса, особените измерения, дълбокото пространство на традиционните писмовни връзки. Езикът ни олекна, способността да изчакваме ответната страна да завърши и ни повери мислите си почти изчезна. Шумът на лекото общуване замени тишината на обмисления и бавен писмовен обмен. Изчезва цяла една култура, която интернет не може да замени достойно – по същия начин, както изчезна златното покритие на парите, превръщайки ги от солидна валута в знак на доверие към… банките. По същия начин и думите оставиха златното покритие на реалния свят и предметите, и развитието на лексиката се пренесе в света на дигитално-въображаеми предмети, много от тях – без никакво покритие в реалността. Появи се дори въображаема, безплътна бит-монета.
Липсата на реалност зад неща, приемани на доверие като реалност, създаде условия за развиване на безкритичност, лекомислие и повърхностност във всичко. Окото замени ума. Гледането замени обмислящото четене. Сензориката замени духовния свят. Да си зададем въпроса – а не е ли точно това Матрицата – един виртуален свят в замяна на реалния; едно хартиено злато; мисъл вместо реалност. Субективност вместо внимателно, критично вглеждане в обективния свят. Но най-парадоксалната замяна бе получаването на свобода «навън», която разби стените на дома ни и ни направи достъпни без препятствие за външното. Разшири се «моженето» на очите ни, но намаля неприкосновеното пространство на умовете ни. Излязохме «навън» през компютъра, но телата ни са оковани, като в Матрица, «вътре» пред същия компютър. Пръстите ни станаха по-бързи от мисълта. Мислим се за умни и напреднали, но в много отношения, поставени до житейската мъдрост на предците ни, изглеждаме като шутове и клоуни. И тази шутовщина се самоотбелязва в целия ни нов медиен свят.
Добре би било да се връщаме към света на твърдото злато, поне за да сверим собствените си възприятия и да не загубим остатъците си критичност, без която виртуалната ни свобода ще се превърне в съвършеното робство, за което може да мечтае всеки робовладелец – робството на ума ни.
