Калиграфията като образ на обществото
При първите си стъпки в китайската калиграфия ученикът усвоява поотделната хармония на чертите, но му убягва хармонията на цялото. Той се старае и след време намира чертите, които пише, за достатъчно отработени, но му е трудно да разбере защо йероглифите, съчетани от толкова изгладени като почерк черти изглеждат нехармонично. Постепенно, калиграфът установява, че дори най-съвършено усвоените черти са сами по себе си нищожни, ако не бъдат съчетани хармонично в целия йероглиф. С годините, чертите придобиват своята красота единствено в хармонията на цялостния йероглиф. След това идва ново изпитание – липсата на хармония вътре в редовет. Чертите в отделните йероглифи са хармонично съчетани, ала редовете са нехармонични – те са недобре подредени съчетания от «идеални личности». Следващото ниво на владеене на калиграфията е постигането на «социална хармония между тях», първо вътре в отделния ред, сетне в цялото написано произведение. И колкото по-дълъг е единъ калиграфски текст, толкова по-трудно е постижението на калиграфа. Единственият път към намирането на тази хармония – а нея всеки я постига само по личен път – е всекидневното писане.
В калиграфията отново откривам дълбоката мъдрост на Китай – хармонията на личността не е в отделни прекрасни негови черти сами по себе си, а в тяхното съчетание – в меката, нежна вътрешна музика, която неговата личност излъчва. Второ, хармонията между отделните членове на едно семейство е подобна на хармонията между йероглифите вътре в един ред. Хармонията между отделните редове пък е образ на отношенията между съседи. Обществото – това е целият калиграфски текст. Но за да се постигне обществена хармония, трябва да се усвоят първите черти на калиграфията, после да умело да се извисят до хармония на отделната личност и чак тогава човек да търси да постига хармония между редовете и вътре в целия текст. Без такава йерархия на надграждането всичките ни усилия за едно «по-добро общество» са обречени. Тези идеи са заложени не в калиграфията, въпреки че ги изведох оттам. Те са показани още в началото на първата книга на конфуцианския канон – Беседи и изречения.
